Никой не обича самотните
Никой не обича самотните. Защо? Не е честно, наистина. Та те са хора като всички останали, нали? Те също стават сутрин, мислейки за изненадите на новия ден, за нещата, които имат да вършат и за куп други дреболии, които постепенно окупират целия им ден.
Добре, но с какво са по-различни те от другите? Изобщо има ли някаква разлика?
Може би да... Мисля си за това:
Те не виждат света през розовите очила, които подарява Любовта.
Те не усещат аромата на живота толкова сладък, та дори натрапчив.
Те не умеят да забелязват красотата на заобикалящия ги свят – див и любезен.
Те не могат да чувстват пеперудите в стомаха.
Те не са способни да изрекат „Обичам те” на този, който е предопределен да ги чуе.
Те нямат правото да греят с усмивка без причина.
Те не са свикнали да бъдат просто щастливи.
Те са самотни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
