Една тиха тъмна уличка, в която само уличната лампа светеше. Кой ли подозираше, че в тази мрачна нощ, скрита в ъгъла, аз ронех сълзи? На кой ли му пукаше, че не тялото, а сърцето ми от студ умираше? Нямаше кой да го стопли със любов, аз самата не позволявах. Макар че исках... исках отново да обичам с тази любов, която пали пожари във сърцето, но не можех. Тези рани бяха толкова дълбоки, че не позволяваха на никого да се доближи до мен.
Зная, че на сутринта пак ще изляза с усмивка, зная, че никой не подозира за тази моя болка. Но всичките тези фалшиви лица, всичките тези лъжливи думи... вече ми се гади от тях ! Аз отдавна вече претръпнах на чувства, затворих страницата на любовта, но на всички влюбени тайничко завиждам още. Ненавиждам ги... напомнят ми на това, че някога и аз имах голяма любов... За която се излъгах, че с времето ще мине, но това така и не стана. Напомнят ми също и на Него... този, заради когото оставих любовта си със заблудата, че Той е по-добър... но не беше... Беше п ...