Обич без възраст 1

                   Сърбах с яд елиникото кафе. Не усещах, че ми гори устните, езика. Бях като безчувствен.

                   И защо ли. Мислите ми се зарееха някъде назад...

                   Новооткрития Парк за деца, където работех, наред с преимуществата си имаше и недостатъци. Нескончаема строителна площадка, работниците хич не ги е кахър какво е обезопасено и какво не е, собствениците още по-малко, плащат, има организирана посещаемост от групи деца, нали за всичко имаше Петро, т.е. аз. След тях събирах дъски, пирони, някой забравен инструмент, защото е станало 14 часа и работата за деня им е свършила. С червено-бяла лента и табелка '' Опасно'' ограждах някои  места. Е вярно, правеше ми кеф, макар и чужденец, да коментирам с представители на строителните фирми за безопастността на посетителите, предимно деца, те се съгласяваха с мен, даваха ми ленти, табелки, и оправяй се Петро...

                    Хрумнало им е на собствениците да направят и басейн, ами ако някоя от госпожа-учителките  не носи бански,...е по бикини и монокини тогава, и  атракция за другите.

Завършиха басейна, водоизолация, специални плочки като на Олимпийски плувен  басейн, трамплинчета, стълбички, дълбочина до метър и 0семдесет-два метра. Напълниха го с вода за 72 часово изпитание. Наоколо  разхвърляни дъски, гредички и заминаха. Забих през 3 метра колове, опънах два реда от шарената лента, табелки ''Опасно'' и  '' Плуването забранено''. Какво плуване в това студено време и студена вода в басейна...

Пристигаха деца придружени от учителките си, разглеждаха вътре из залите експонатите, навличаха доспехи, ризници, шлемове на ''рицарите'' и играеха заучени в училището сцени.

               И един ден...

Паника, суматоха, дете паднало или да го бутнали е басейна.

Писъци, викове ''хелп'', воития'', ''помощ'' на всички езици.

Блеех си както винаги или заглеждах учителките-придружителки  на групичките деца с примижал поглед и облизвах устни.

Погледнах към басейна, промушили се под огражденията, тълпа се бе насъбрала, нещо нередно става, ръкомахат, крещят.

Затичах се натам. Момченце  с дрехите си паднало в студената вода в басейна, опитва се  изплашено да шляпа с крака и ръце, но дрехите му натежават, наоколо деца и учителката...

Знам ги тези номера, като се хвърлиш в студената вода, ще те ''пресече'' по нашенски, значи хипотермия ли, аритмия ли модерно, внезапно преохлаждане и си готов за гости при адаша светия.

Тичешком се разсъбляках, нагазих през стълбичките в студената вода. Потръпнах, детето е по-важно

Заплувах към него, гмурнах се и го хванах, и показах над водата. Стъпих на дъното на басейна, водата бе до брадичката ми, телцето на момченцето се бе впило в мен и запристъпях към стълбичките. Виковете бяха поспряли или не ги чувах.

Загърнах го в служебното яке, прегърнах го и тичешком към моята бърлога. Стаята, която ми бяха предоставили за всичко, от разни дневници, компютър с монитор, до легло,кушетка, гардиеробче, маса, столове, малка кухничка.

Разсъбляках мокрите дрехи на момченцето. То треперяше от студ ли, от уплаха ли.

- Хайде, няма нищо, и аз на твоите години цопнах през счупения лед в реката, ама оживях...И дето съм паднал в реката баба ме ошамари едно хубаво - бърборех смешки - Боли ли те някъде.

То поклати отрицателно глава.

Преоблякох го със сухи мои дрехи, а неговите мокри проснах на радиатора. Смених и аз мокрите си дрехи, сложих чайника на котлончето.

Ни жива, ни умряла дойде и госпожа-учителката.

- Как е Йорго, ще се оправи ли - попита притеснено

- Нищо му няма - усмихнах се окуражително - Малко изплашен, сега ще го разтрия, ще му дадем топъл чай и ще го сдрускам три пъти против уплахи.

Тя ме гледаше неразбиращо, та аз й говорех на български.

Бузките на момченцето поруменяха, дадох му една топка, някакво плюшено мече и завит в одеалата  от топлината се унесе в дрямка.

Госпожица -учителката за малко да припадне. Сложих я до него на кушетата. Тя ме гледаше с някакви изцъклени очи, прекарах длан пред очите й.

- Добре ли сте

Тя само кимна и не сваляше поглед от мен.

Мълвата се разчу за няколко часа.

Дойде майката, наперена  и със самочувствие  кирия.

- Как може, ... безотговорно да пострада момченцето ми, някой не си е свършил работата

- Кирия, изглежда се е подхлъзнало и е паднало в басейна, ... ето аз го извадих, на топличко е, живо и здраво е, не се притеснявайте.

Тя  поумекна, позвъни някъде по мобилния. След 20 минути мощен джип за малко не влезе в стаята.

Лъскав мъж връхлетя през вратата

- Къде е Йорго, момчето ми

Детето се разбуди, гледаше родителите си с плаха усмивка. Мъжът прегърна сина си, майката заразправя нещо забързано, посочваше мен и учителката. Лъскавия мъж ни изгледа.

- Господине, не ви познаваме, ето ви 20 евро - гордо отдума мамата и извади банкнота 20 евро.

- Кирия, човешкият, детският  живот не струва 20 евро, той е безценен...Не го направих за пари, радвам се, че Йорго , синът ви, е добре...Деца, винаги са любопитни.

Тя дръпна ръката си като попарена.

- Как се казваш младеж - попита лъскавия

- Петро

- Слушай Петро, благодарим ти за смелостта, наистина човешкия, детския живот  е безценен...Ето ти тази златна карта, винаги си добре дошъл в '' Пурпурно небе ''.

               Останахме само двамата с учителката-придружител

- Ще ни изгонят и двамата от работа - тъжно констатира  тя - Това е реномирана частна детска градина и случайни деца не учат тук... Жалко, а така обичах работата си, мечтаех си за собствено жилище, за семейство, деца.

И се разрида истински.

- Хайде мрачни мисли, направихме каквото  можахме. Деца, можеш ли постоянно да ги надзираваш.

Но тя се оказа права. Уволнили я от работа. Стават такива неща.

Не мина и месец от случката и аз останах без работа. Е, какво,трябваше да се правя на завеян, че уж си имам друга работа, а не спасител, вместо да спася това момченце.

А може би родителите му трябваше да се застъпят за нас. Да, ама не...

               Добре, че в суматохата успяхме да си разменим телефонните номера, не за друго ами просто за кураж. След няколко  дни ми се обади със съкрушен глас.Изглежда  хлипаше , или по-скоро плачеше  тихичко.

- Кирио Петро, уволниха ме, вече не съм на работа...

- Хайде стига де, искаш ли да се видим, просто ей така, неангажиращо.

Срещнахме се в обикновено кафене. Беше наистина неузнаваема, хлътнали бузки, приведени рамене, устните й изкривени в някаква гримаса. Гледаше ме отново втренчено, все едно ''кой беше този''. Опитах се да я разведря с някаква плоска шега, но не реагира.

- Петро, Петро - промълви плахо - За миг мечтите ми бяха погребани, добре че се намеси ти...можеше да се удави и да ме съдят.

Гласът й затреперя, подсмръкна, от очите й капнаха сълзички.

- А сега без работа, без доходи...как ще си погасявам вноските за жилище, банката ще ми го вземе...и то накрая след толкова лишения и пестене на средства. Исках да имам мое жилище, пресметнах че  вместо да плащам наем, мога да погасявам вноските, а и с жилище ще бъда и по-спокойна и добра партия за семейство, за приятели. Но, всичко се обърка и не знам какво да правя. Родителите ми живет чак след Лариса и нямат възможност да ми помогнат, а така се радвах, че завърших, започнах добра работа, надявах се да успея, но топчето   на рулетката спря на грешната цифра и сега без работа

- Хайде стига де, гледай по-мъдро на живота. Права си, добре, че не се удави това момченце, просто не ми се мисли - опитах се отново да й вдъхна кураж.

Тя само ме погледна с безизразните си очи.

Прищрака ми веднага, мога да й помогна, какво е виновна тя, че са го бутнали в басейна.

- Колко евро ти е мечната вноска

- 475 евро- вяло отговори - Исках по-висока вноска заради  лихвите и да знам, че по-скоро ще е мое, но сега...Къде да намеря толкова бързо работа

- Виж какво, устройват ли те 6000 евро, все пак 12 месеца по 500 за вноски, значи цяла година няма да им береш ядовете на банката. Мога да ти помогна, да ти ги дам като помощ.

Погледна ме злобно.

- Аз не ползвам тези прийоми господине, иначе нямаше да съм изглеждаща като изцеден парцал.

- Не това имам впредвид, а просто желание да ти помигна,... ще ми ги върнеш, нали търсиш работа

Тя само поклати глава неопределено ДА или НЕ.

Склоних я. Без никакви задкулистни намерения. Преведох 6000 евро по сметката й.

Все как за мен е полу нищо, работата ми за 2-3 месеца.

Ноо, но и мен съкратиха, едва ли не  по непригодност, е незаменими хора няма.

Платиха заплатата, обещетения за два месеца, някакъв бонус и неочаквано сумата от 6000 евро ми се възстанови напълно легално от бившата ми вече работа, даже и в повече.

А бившата учителка Алики Захариду ми се обаждаше, явила се на  две интервюта за работа и чакала резултата. Не забравяше да ми благодари за човешкия жест от моя страна.

               Махнах с ръка за да прогоня мрачните мисли. Хайде време ми е и аз да се взема в ръце.

               Знаех къде е  '' Пурпурно небе '', заведение за хайлайфа, не бях влизал там, скъпичко ще е.

Само бях слушал приказки от рода на '' Снощи бях е ''Пурпурно небе'', голям купон...Ама ти беше ли...Не, не бях но познат дочул двама да коментират какво са дочули за вечерта...''

                Намерих го.

следва продължение....