Обграждайте се с приятели и ги наричайте ангели!
Зимата бе настъпила. Студ оковаваше стъклата на прозорците... Дърветата, превити под тежестта на снега, мрачно очакваха своето възкресение...!
Тишината на една от страшните зимни нощи бе разкъсана от звук, подобен на човешки плач...
Появи се на бял свят същество, което по нищо не приличаше на човек, нямаше онази неповторима детска невинност, съвършенство и божествена нежност. Всичко в него бе изкривено...!
Омразата и болката, с които беше заченато, се бяха впили като отровни шипове в сърцето и душата му, още преди да се роди... Телцето му бе уродливо, изкривено... Очите мътни и страшни...
Растейки, Петър бе нападан заради грозотата си, което послужи за двигател на вътрешното му озлобление към себеподобните... Твърде деформиран като личност, той стъпкваше с жестокост всичко нежно, всичко стойностно, което служеше за опора на другите.
Той не обичаше... Болезнено съзнаваше, че трябва да отблъсква всички тези, които не се опитваха да го разб ...