Огледало
Огледало
Аз съм огледало. Притежава ме една красива царица. Всеки ден тя се оглежда в мен и пита коя е най-красива на света. Отговарям й, че тя е най-красива…
Един ден решавам да се пошегувам и казвам, че й завиждам. Тя се ядосва и решава да отрови една ябълка и да ме счупи, така че парченцата да не се залепват.
Замахва… Как изглежда само! Все пак успявам да й покажа най-прекрасния образ, на който съм способно. Тя ме поглежда… и разбира, че завистта не е чак толкова лошо нещо. Успокоява се и си поръчва капучино с голяма пяна. Докато пие, се замисля и заповядва да ме възнаградят. Слагат ми нова сребърна рамка, излъскват ме до блясък…
… и цялата Вселена ми завижда и решава да отмъсти на царицата. Тежки облаци надвисват над царството…
… а аз блестя ли, блестя…
© Любомира Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Интересно и много дълбоко замислящо... Поздрав! Хареса ми много!
-
След моят рожден ден четох всичко публикувано,за да видя дали някой не ми е обърнал п о голямо внимание и да ми е посветил нещо и от тогава до сега не си публикувала.ЗАЩО?
-
Философия, с много поетика и подтекст.Поздрави!Wali/Виолета Томова/ -
Пролетно утро,
в пукнато огледало ...
Двойни надежди.
-
Преди огледалния свят на доброто има толкова много измама, че май никога не стигаме до последната завеса, зад която сме ние - актьорите излезли от театралния образ ... Поздрав за хрумването
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
