Огледало
Огледало
Аз съм огледало. Притежава ме една красива царица. Всеки ден тя се оглежда в мен и пита коя е най-красива на света. Отговарям й, че тя е най-красива…
Един ден решавам да се пошегувам и казвам, че й завиждам. Тя се ядосва и решава да отрови една ябълка и да ме счупи, така че парченцата да не се залепват.
Замахва… Как изглежда само! Все пак успявам да й покажа най-прекрасния образ, на който съм способно. Тя ме поглежда… и разбира, че завистта не е чак толкова лошо нещо. Успокоява се и си поръчва капучино с голяма пяна. Докато пие, се замисля и заповядва да ме възнаградят. Слагат ми нова сребърна рамка, излъскват ме до блясък…
… и цялата Вселена ми завижда и решава да отмъсти на царицата. Тежки облаци надвисват над царството…
… а аз блестя ли, блестя…
© Любомира All rights reserved.
