Огънче
Мъж, над трийсетте, беше излезнал пред входа на многоетажния си блок и спокойно пушеше, зяпайки в залязващото небе. В градинката пред блока на полусчупена пейка седеше младеж с уморен и напрегнат вид. Нещо странно в начина, по който момчето поглеждаше от време на време кьм входа, привлече вниманието на пушещия мъж. Няколко мисли от типа на „наркоман, друса се по входовете“ или „да не би да мисли да крадне нещо“, неволно минаха през главата на мъжа. В един момент погледите на двамата се срещнаха. Момчето решително, но някак тромаво, като че тежък товар имаше на гърба си, стана от пейката и се приближи към вече допушилия цигарата си мъж. „Имате ли огънче?“ - попита момчето с глух глас. Мъжът услужливо, но с изпитващ поглед подаде кутийка кибрит. Момчето запали още с първата клечка, въпреки че ръцете му трепереха, избоботи „мерси“ и се върна на пейката. Със странно чувство мъжът влезна във входа и се заискачва по стълбите. Не изпитваше обичайната подозрителност и раздразнение, коит ...