ОПЕРАЦИЯ „СВАТБА“

Лошата новина винаги идва неочаквано, освен ако не си песимист. Тогава си подготвен за нея като куче за кокал. Дойде ли подскачаш доволно, въртиш опашка и си казваш „знаех си, че ще се случи“. И едно приятно задоволство те изпълва, сякаш си ударил петдесет градусова, тройно препечена ракия, която затопля всяка клетка в тялото ти, та чак до палеца на крака. Кой не обича да е прав?

Аз обаче бях оптимист. От малък. Затова, когато Жоро ми се обади в късната съботна сутрин и ми каза, че ще се жени, се почувствах като пътник на „Титаник“, който току-що е разбрал, че непотопяемият кораб потъва с бързината на падаща комета и че усмивките на прословутия корабен оркестър са по-фалшиви от изкуственото чене на баба ми.

Жоро беше надеждата и опората на нашата мъжка компания. Нашето знаме. На 39 години неженен и необвързан. Бохем до мозъка на костите. Кръчмите бяха неговият дом. Вечер се прибираше в тях. Сутрин тихомълком ги напускаше. Понякога с жена под ръка, но никога с постоянна приятелка. Минаваше през живота като лодка през спокойно море. Плавно и гладко пореше мъртвото вълнение на дните. Когато жената се нахвърляше върху мен като разярен питбул си мислех за него и оцелявах със спокойствието и стоицизмът на будист в поредния брачен конфликт.

И сега щял да се жени, пък даже ме покани и за кум. Това ако не е садизъм от най–висш вид здраве му кажи и маркиз дьо Сад не би се справил по–добре. Първите пет минути след обаждането му бях в лек ступор. Гледах тавана и главата ми беше празна, като портмонето на пенсионер. След това мръднах палеца на левия си крак, а после и дясната ръка. „Има живот и след смъртта“- рекох си и станах от дивана. През това време мозъкът ми беше успял да обработи информацията и да изплюе решението - хладилникът. Правилно решение. Там се спотайваха всички стимуланти за преодоляване на шока. Крачката ми стана по–уверена. Вече имах цел.

Тъкмо протягах ръка да отворя съкровищницата, когато един глас ме накара да замръзна.

-Ти какво правиш бе?- извика жена ми.

-Нищо - отвърнах с гласа на дете, което беше хванато да прави беля.

-Как нищо? Само като те погледна и си ми ясен. Още няма единадесет часа, а нашия решил да се налива. Такива да ги нямаме. Не съм се оженила за алкохолик.

-Не си.- съгласих се - Ама Жоро ще се жени. Тази новина не мога да я преглътна на сухо.

-Какво? За алкохолик ли ще се жени? – Учуди се тя. Понякога не схваща от първия път, та трябва да повтарям. Остави друго, но това ми стана като навик и като говоря с други хора, понякога предизвиквам раздразнението им. Ама както са казали по – умните глави „С какъвто се събереш такъв ставаш“.

-Не бе! За нормална жена ще се жени. – поясних.

-И какво като се жени? Ще му пиеш на сватбата не предварително. Такива да ги нямаме.

-Ама.

-Няма ама.

-Чакай сега. Ти не разбираш.

-Какво не разбирам? Само си търсиш повод да се наливаш. Много добре те разбирам аз.

Еѝ, не се даваше лесно моята. Коравосърдечна като данъчен чиновник и настървена като гладен питбул. Явно крепостта нямаше да падне с фронтална атака. Трябваше да приложа старото римско правило, за да получиш трябва да дадеш. Добре, че не пропусках лекция по Римско право в Университета. От мен да го знаете тия са измислили почти всичко. После само сме поукрасявали и разтягали локуми.

-Не е така бе, мило. –подкарах кротко, като поп в църква – Новината ме свари неподготвен и ми стана терсене, та ако дадеш сега да ударя една бира, аз след това ще изчистя къщата.

-Е, това е друга работа вече. Но само една бира. Не повече.

-Една сега и една като изчистя, че ще се нагълтам с много прах.

Тя се замисли за миг и отсече като старшината ми в казармата. Кратко точно и ясно:

-Добре.

Златна жена. Отворих бързо хладилника и грабнах бирата докато не е размислила. Надигнах бутилката и отпих дълга глътка. Студената течност нахлу в тялото ми като водопад и внесе така жадуваното спокойствие. Главата ми се избистри като високопланински ручей и малките сиви клетки взеха да дават признаци на живот. Взех телефона и набрах Аврамов- почетният председателя на Клуба на мъжете под чехъл.Той беше човекът, който можеше да постави нещата по местата им. В трудни моменти мозъкът му започваше да работи на бързи обороти и достигаше до академични висоти. Щом чух гласът му в телефона, изтрелях новината право в ефир, както се казва.

-Жоро ще се жени.

-Кой Жоро, бе мен! – не зацепи веднага той. Сутрин обикновено трудно палеше.

-Как кой бе? Нашият Жоро.

Последваха тридесет секунди тишина в ефира. За момент се притесних да не е гушнал букета, но после той изрева мощно, сякаш току що е видял жена си гола:

-Нееееее. Не може да бъде.

-И аз така реагирах, пич, но е самата истина. Гадината даже ме покани за кум. Може ли да си представиш?

-Мен, ти ме убиваш. Събота сутрин е, а лошите новини валят като пролетен дъжд. Жена ми ми иска да напазарувам и ми е връчила списък, малко по тънък от Библията. Детето иска да караме колело и крещи в съседната стая. Аз седя пия бира. Гледам списъка и имам чувството, че се намирам между две армии застанали една срещу друга и насочили пушки към мен, а сега и ти се опитваш да дръпнеш спусъка. А кажи ми как да оцелея в този живот. Точно в момента си мисля, че шансовете ми са равни с тези на човек намираш се в падащ самолет.

-Не падайте духом поручик Галицин. - цитирах веднага откъса от известната песен, поради невъзможността да измисля нещо по – умно в момента и надигнах бирата. В телефона чух как и Аврамов надига своята.

-Наздраве! – рече и това беше първото умно нещо, което чух от Аврамов тази сутрин. Явно шокът беше голям и умствената теснота, която ме беше обзела го хвана и него.

-Наздраве! – отвърнах, колкото да кажа нещо и да му вдъхна малко кураж. Установих, че дистанционното пиене по телефона, което практикувахме за първи път си има и своите предимства. Така не виждаш отчаяната физиономия на приятеля си, нито пък той твоята. Иначе щяхме да приличаме на двама пенсионери, които обсъждат размера на пенсията си и цените на хранителните стоки. Но както споменах, в напечени моменти, мозъкът му работеше с бързината и точността на ядрен реактор. Затова не се учудих, когато след още няколко глътки бира и споделената тишина в слушалката изстреля заповедта:

-Слушай сега! Аз отивам на пазар, после да карам колело с малкия и ако съм още жив предлагам след три часа да се срещнем в „При Хени“. Ти се обади на Боян, Борката и Борсата. Организирай ги и ви чакам всички там. Трябва да решим как да спрем тази безумна сватба. Не можем да оставим нещата така. Ако и Жоро се ожени ние сме загубени. Последната ни опора се взривява, като кулите близнаци.

-Слушам и изпълнявам майн Команданте. – отвърнах с ентусиазъм. Най–сетне щяхме да предприемем нещо.

-Айде до после, че чувам как жената идва към кухнята.

-Чао.

Затворих телефонът. В следващите минути влязох в ролята на приносителя на лоши вести и уведомих Борката, Боян и Борсата. Всеки реагира по своему, но общото впечатление беше, че над света е надвиснала страшна катастрофа и трябва да направим всичко възможно, за да я предотвратим. Ако бяхме жени сигурно щеше да има рев и сълзи, но сега само чувах отварянето на бутилки и отчаяното им надигане.

След като изпълних ролята си на лошият вестител, влязох в тази на добрия съпруг. Грабнах прахосмукачката и с походка натежала от печал тръгнах да чистя къщата. Понякога животът не беше справедлив.

След три часа седяхме около масата в „При Хени. Тя беше отрупана с мезета. Две изпотени бутилки водка „Белуга“ блестяха примамливо под лъчите на лятното слънце. Птичките пееха, като добре стикован джазов оркестър. От съседните маси се чуваше смях и весела глъч. При нас беше тихо. Приличахме на деца, които току що са разбрали, че детството е свършило. Наляхме си мълчаливо водка и се чукнахме. Отпихме. Борсата набоде с вилицата две дебели парчета луканка и започна целеустремено да ги дъвче, сякаш това беше най–важното действие в живота му. Можехме така да откараме цяла нощ. Пиейки в тишина с каменни физиономии. Никой не се решаваше да започне пръв, докато Аврамов не взе думата.

-Вижте сега, имаме два варианта. Или ще пием така до зори и ще се напием, а после всеки по къщите или като възрастни хора ще седнем и ще намерим решение на проблема, а той е как да спрем сватбата на Жоро.

Настана мълчание. Борсата взе още едно парче луканка. Сдъвка го. Отпи от водката. Запали цигара и каза:

-Аз предлагам да отвлечем тази дето ще ги жени.

-Длъжностното лице по гражданското състояние имаш предвид. – поясни Боян.

-Същата де, както и там да се казва, че ми е много сложно. Няма лице, няма сватба. Още другаря Сталин го е казал.

-Борса по – кротко, мен, че ще ти спра пиенето. –сряза го Аврамов- още не сме почнали сериозното обсъждане и ти отвличане. Чакай малко бе. Престъпление не искам да извършваме, че да гледам после слънцето през решетките. Трябва да е нещо легално.

-Да отвлечем булката тогава.- не се предаваше Борсата.

-Абе ти уши имаш ли. Казах без престъпления, а на теб само отвличания са ти в главата.

-Че то това не е отвличане бе, другарю Аврамов. Булките нали се крадат. Това си стара българска традиция.

-Абе ти да не си прекалил с гледането на „Кавказка пленница“. – подкачи го Борката.

-Що бе Борка? Филмчето си е трепач, а и има ли такава българска традиция – има. Е какъв е проблема?

-Да де ама като я откраднеш трябва да се ожениш за нея. – обади се Боян- Такава е традицията.

-Абе ти луд ли си? Аз дето се вика вчера се разведох. Без мен. Оттеглям предложението. Пък и какво само аз предлагам. Айде предложете и вие нещо, критикари такива.

-Абе на мен ми се върти нещо в главата.- рекох и отпих от водката, колкото да дообмисля идеята.

-Кажи де? – подкани ме Аврамов.

Запалих цигара. Дръпнах дълбоко и казах:

-Какво ще кажете да направим фотомонтаж.

-За какво говориш бе Грег? – недоумяващо запита Борсата.

-Ами пичове живеем в 21 век. Ще изфабрикуваме снимки на Жоро, как се целува с друга жена и ще ги пратим на гаджето му. А познайте дали ще има сватба като ги види?

На масата настана тишина. Всички надигнаха чашите като по команда. После замезиха. Пръв се обади Аврамов.

-На мен ми харесва.

-И на мен. – рече Борката.

-Става.-съгласи се и Боян.

-Ега ти какви сме коварни,а?-каза Борсата.

-Значи се приема.-обобщи Аврамов – Сега трябва да измислим и план Б. Ако тази идея със снимката не проработи или нещо се обърка трябва да имаме и друг вариант.

-Трябва . –съгласи се Борсата.-Аз предлагам да отвлечем Жоро преди сватбата.

-Борса, стига с тези отвличания бе мен. От както се разведе не си същият. Вземи си намери жена.

-Ааа много си ми е добре така. Тишина, спокойствие и силна храна. Ти май ми завиждаш а?

-Борса, дай да не се отплесваме, а да караме по същество. После нощта е наша.

-Е това искам да чуя мой човек. Старият Аврамов се завърна.

-Аз имам една идея. – обади се Боян и всички млъкнаха- Какво ще кажете на ергенското парти преди сватбата да сипем приспивателно в питието на Жоро. Ще спи минимум десет часа. Знам един лекар, който ще ми го осигури.

-Перфектно.-казах – Имаме и план Б.

-Дааа мисля, че работата е бетон- отсече Аврамов.

-Добре. Трудната час мина. Дайте сега да се позабавляваме, коварни копелета такива. – ентусиазирано извика Борсата.

-Само гледай да не отвлечеш сервитьорката. – подкачи го Аврамов.

-Отнасям я като пенсионер луканка, брат. – отвърна Борсата.

Всички се засмяха бурно и невъздържано като пубертети чули за първи път думичката „секс“. После нощта ни погълна като ненаситна жена, сдъвка ни и ни изплю на сутринта със зачервени очи и натежали глави. Понесохме се към къщите си доволни и щастливи като абитуриенти.

Неделя беше ден за реанимация. Лежах в леглото, но имах чувството, че се намирам на кораб, който плува в бурно море с поне седем бала вълнение. Това някак си се издържаше, но не и крясъците на капитана в лицето на жена ми. В резюме се свеждаха до това, че за нея бях пропаднал и безотговорен тип, на който акълът няма да му дойде и на стари години. Можех да поспоря, но устата ми бяха по сухи от Сахара, а в главата ми препускаха коне. Имах нужда от бира, а не от обяснения. Как да обясниш на една жена, че мъжкото приятелство е като двадесет годишен ямайски ром. Една глътка е достатъчна, за да те пристрасти завинаги.

Както и да е. Неведоми са пътищата господни, та някак си оцелях в неделя. В понеделник планът по спасяването на Жоро беше задвижен с пълна сили. Обадих се на един приятел, който обеща да спретне чуден фотомонтаж и да го изпрати на Борсата, който трябваше да регистрира фалшив профил във Фейсбук и да изпрати снимките на гаджето на Жоро. Междувременно Боян ми се обади и каза, че в сряда ще има сънотворното. Докторът му гарантирал, че с едно хапче нашият човек ще откара минимум 10 часа в прегръдката на Морфей. Бяхме като добре смазана машина. Мачкахме., така да се каже. Но както е казал патилият български народ много хубаво не е на хубаво.

В четвъртък се прибирам в приповдигнато настроени. Задава се петък. Ден на майстора. Среща с приятелите. Време за мъже, когато нощта е наша, а жените далеч. И тук изненада. Жената ме посреща с поглед, който би разтопил бучка лед в чаша с водка. Алармите в главата ми се включват на пълна мощност, а сивите ми клетки пищят в ужас. В тази стресова ситуация аз запазвам самообладание като един Щирлиц и превъртам лентата назад с три месеца. Нищо. Чист съм като погледа на бебе.

-Как беше днес?- пита ме тя с глас, който можеше да стругова закалена стомана.

-Обичайните глупости. – отвръщам, а сърцето ми подскача, като баскетболист преди да забие.

-А защо не ми разкажеш за обичайните ти глупости. Аз май нищо не знам за тях. – казва и аз разбирам, че работата е сериозна като Трета световна война. Сигурно така са започвали разпитите в подземията на НКВД по времето на Сталин. Мило и неангажиращо въпросче преди да те спукат от бой и да те изпратят в Сибир. Като си помислих това и изведнъж ми стана студено. Въпреки всичко запазих самообладание и казах с равен глас:

-Ааа нищо особено, мило. Скука. Какво да ти разправям, то аз почти нищо не помня вече.

-А това помниш ли го? – казва тя и слага на масите някакви снимки и ги побутва към мен.

Изведнъж се почувствах все едно съм участник в сериала „От местопрестъплението“ Знаете как там побутват едни снимки на заподозрения и му викат „Ти ли го извърши?“

           Аз обаче запазвам самообладание като изпечен рецидивист. Взимам ги. Поглеждам ги и нищо не вдявам. На тях се целувам с жена, която по мои спомени никога не съм виждал. Единственото правдоподобно предположение е, че съм бил толкова пиян когато съм я награбил тази, че нищо не помня. От друга страна обаче това не ми се е случвало от двадесет години, следователно нещо тук скърца, като счупена каруца. Малеее стресът е голяма работа. Взех да мисля в рими.

-Мило, това съм аз, но всъщност не съм аз.- още като го изрекох и разбрах, че съм казал голяма глупост.

-Грег, очаквах да си по–изобретателен в лъжите. Честно. – разочаровано промълви тя.

Още докато го казваше получих прозрение. Все едно ябълка ме е ударила по главата. Навремето така Нютон се шляел безцелно в овощна градина. Паднала една ябълка върху тиквата му. Той я грабнал. Погледнал дървото, от което се стоварила върху главата му. Замислил се и си рекъл: „Няма начин за не е от земното притегляне“, та така открил този физически закон или поне така разправят.

Та и аз като Нютон, се почувствах все едно ме е фраснала ябълка и казах:

-Това е фотомонтаж, мило. Някой си прави шега с теб или с мен. Не знам с кой точно, но е абсолютен фотомонтаж. Ако не ми вярваш на мен прати тези снимки на жената на Аврамов. Тя нали е фотограф? Ще ти каже най – точно прав ли съм или не съм. На нея поне и вярваш нали?

-Вярвам й.

-Прати ги тогава. Изчакай какво ще ти каже и тогава ме обвинявай, но от сега искам да ти кажа, че ще трябва да ми се извиняваш.

Съзрях колебание в погледа й.

.Добре.-отвърна-Но прави му сметката ако не са фотомонтаж.

-А какво ще правим ако са?

-Ще ти се извиня.

-А не така. Ще ми изпълниш една сексуална фантазия.

-Стига да не е много извратена.

-Повярвай ми. Много е извратена. Искам гола да ми омесиш тесто.

Тя прихна да се смее. Аз я прегърнах. Целунахме се, а после се запътихме към леглото.

Късно през нощта, докато си пиех бирата, гледах звездите и размишлявах за превратностите в живота звъннах на Борсата. Вдигна ми на десетото позвъняване.

-К,во става брат?- Гласът му стържеше като съединител на двадесетгодишен Москвич.

-Ти кажи какво става. Какви са тези снимки, които си изпратил на жената?

-К,ви снимки брат? Пратих ги на гаджето на Жорката.

-Ти първо видя ли снимките?

-Нямах време за такива работи, брат. Една мацка ми беше на гости, та просто ги препратих. Предпочетох да гледам нея. Все пак съм разведен човек и трябва да наваксам. Знаеш как е? Що какво е станало?

-На снимките, пич съм аз и се целувам с някаква, която не съм виждал, но това е малкия проблем. Големият е, че си ги пратил на жена ми.

-Стига бе. Бъзикаш се.

-Тя въобще не се бъзикаше преди два часа Борса.

-И как се отърва.

-Прати ги на жената на Аврамов и тя и потвърди, че са монтаж.

-Стига бе.

-Пич, дръж си оная работа в гащите и мисли с горната глава. Ще провалиш операцията, а беше на път и бракът ми да бастисаш.

-Не мога брат. Като отвързано куче съм. Съжалявам, ама има да наваксам десет години. Нали имаме План Б? Действаме по него. Какво да направя?

-Гръмни се. – рекох и затворих.

След провала на Борсата заложихме на Борката. Сериозен и отговорен мъж беше той. Бяхме сигурни, че няма да ни издъни. Според доктора едно хапче беше достатъчно, но ние решихме да не рискуваме и да удвоим дозата. Операцията трябваше да се случи на ергенското парти, вечерта преди сватбата. За нея вечер бяхме запазили едно заведение само за нас. Имаше голяма торта. Стриптизьорки изскачаха от нея, като зайци от шапка на фокусник. Пиенето се лееше като ниагарски водопад. Всички се забавлявахме с изключение на Жоро. Той беше сериозен като дипломиран счетоводител и въздържан като Буда. Не можехме да го познаем. Бохемът, знамето ни, опората ни в живота се беше превърнал във влюбен хлапак. Какво ли не прави любовта с един мъж? В повечето случаи само го разваля и го кара да прилича на идиот.

Малко преди да се съмне го оставихме с Борката да си допият последната чаша, в която нашият човек бе сложил две сънотворни и умислени и посърнали от метаморфозите на един мъж , причинени от една жена се запътихме към къщите да дремнем за час два,преди сватбата, която не трябваше да се състои.

В същият ден половин час преди сватбата се строихме пред залата. С черни костюми, зачервени очи и намръщени лица, приличахме по–скоро на хора дошли на погребение, а не на весели сватбари. За наше най–голямо учудване младоженецът беше там. Свеж като краставица и по–буден от нас. Липсваха обаче Борката и Борсата. Аврамов се обърна към мен и каза:

-Този какво прави тук? Не трябваше ли да спи?

-Трябваше.

-А що не спи?

-Идея си нямам другарю Аврамов. Изглежда ми по–свеж и от нас.

-Къде са Борката и Борсата?

-Нищо не знам по въпроса.

-Бояне ти.

-В пълно неведение съм.

-Ега ти! Заприличахме на Бермудския триъгълник. Хора изчезват, но не и този, който трябва. Той си е тук жив и здрав.

Към нас се приближи жената на Борката.

-Момчета да знаете къде е мъжът ми? – запита тя.

Въпросът й ни свари напълно неподготвени. Докато мислех какво да отговоря Аврамов каза:

-И ние това се питаме.

Видях как в очите й се появи притеснение. Аврамов не беше от най–тактичните. Побързах да замажа положението и казах.

-Всеки момент трябва да дойде. Беше с младоженецът до последно.

.Ааа добре- каза облекчено тя и се отдалечи .

-Добре, а къде наистина са двамата? – обади се Боян.

-Имате телефони мама му стара. Хващайте ги и звънете.- рече Аврамов-каква я мислихме, а каква стана. Една сватба не можем да провалим. Провал отвсякъде. За такова нещо едно време разстрелваха.

В този момент обаче Жоро ни замаха с ръце, че трябва да влизаме в залата. Запътихме се натам, като осъдени на смърт. Аз като кум се изтъпанчих до младоженците. Повисяхме така десет минути, но лицето по гражданското състояние го нямаше. В този момент ми звънна телефонна.Беше Борсата. Вдигнах.

-Къде си бе идиот? – извиках, така че всички се обърнаха към мен.

-Брат с лицето по гражданското състояние съм. Нали така се казваше.

-Така. – отвърнах- Отвлече ли я?

-Не бе забърсах я в един бар. Нали си тръгнахме, но мен ми се губеше една водка, та минах през едно барче и тя там. Случайно стана. Сега не мога да се отърва от нея не иска да си тръгва мамка й. Помагай!

-Борса, в момента имаме по–голям проблем.-отвърнах-Жоро е тук, а Борката го няма.

-Стига бе. Е как е възможно?

-И аз това питам.

-Борката сигурно е изпил чашата на Жоро със сънотворните. Беше се намотал много накрая, така да знаеш.

-Има логика.- отвърнах – Сега затварям, че тук дойде друго лице по гражданското състояние. Искам да си довлечеш задника тук по най–бързия начин! Положението е напечено и въобще не ме интересува какво ще я правиш тази. Чао.

Докато се намирах на сладки приказки с Борсата в залата беше влязла жена на неопределена възраст, но с определено властен поглед изгледа всички ни и каза:

-Моята колежка се обади, че е болна, за което много се извинявам затова аз ще проведа церемонията.

Използвах момента за да прошепна на Аврамов какво ми е казал Борсата.

-Този е голям. – рече той, но не чух дали завърши изречението с идиот, защото мъж на около тридесет, с буйна къдрава коса, която покриваше овалното му лице, като облак извика, някъде от задните редове:

-Калина /това беше кандидат булката/ не се жени за него. Аз те обичам. Правиш голяма грешка. И двамата го знаем.

Всички присъстващи извърнаха поглед към новия герой в пиесата.

-Остави ме намира, Весо!-обади се Калина и всички завъртяхме глави към нея- Аз обичам Жоро.

-Ти обичаш представата си за него. Не самият човек.-продължи да ги ниже непознатият.

Ние отново вперихме поглед в него. Имах чувството, че се намирам на тенис мач и следя движението на топката, а на ляво, а на дясно. Извивахме така шии, докато двамата си разменяха реплики в продължение на няколко минути. Край на мача сложи Калина, която се обърна към Жоро и каза:

-Съжалявам, скъпи, но той е прав, аз обичам него. Прости ми!

Целуна го и тръгна към изхода. Туш. Всички стояхме с широко отворени уста. Най–вече Жоро. Човекът беше загубил говор и картина.

Прегърнах го и казах:

-Жоре не се коси мой човек. Голяма работа. Поредната фльорца тръгна по магистралата.

Той ме погледна с насълзени очи и каза:

-Аз я обичам, копеле. Това беше жената на живота ми.

-Еее, споко де!-обади се Аврамов-Всички сме имали такива. Аз лично три, но се ожених за четвъртата, която сега ми разказва играта, а ти днес отметна едва първата. Щастливец.

-Вие май наистина не разбирате, момчета?

-Всичко разбираме приятелю, но ти май чак сега разбра какво нещо е любовта. – отвърнах.

Телефонът на Аврамов иззвъня.

-Къде си бе Борка? – чух го да казва. –А добре. Чакай ни там! Идваме. Неее нямаше сватба. Всичко е тип топ. Ще ти разправям като се видим. Айде до скоро.

Обърна се към нас и каза:

-Борката е още в кръчмата. Заспал там и сега го събудили хората от новата смяна. Чака ни. Да отидем да угасим мъката на Жорето.

-Не се гаси туй що не гасне.-промълви Жоро.

-Ааа не така мой човек. Всичко се гаси в този живот. Въпросът е да подбереш правилните средства за гасене на пожари и правилните хора. Хайде да тръгваме, че Борката горкият е сам като куче!

-Някой каза ли на жена му, че е жив. – обади се Боян. Здравият разум в компанията.

-Ще й се обадим по пътя. – каза Аврамов.

Прегърнахме Жоро и тръгнахме.