Опция
/може да се чете и от правилно немислещи/
Тази вечер жена му отново закъсня. Нямаше смисъл да я пита де е била – щеше да излъже. Пък и вече знаеше – среща се с някакъв тузар в бара на суперкомплекса. Звънна му приятел, каза му какво е видял. А може и да не беше приятел, но информацията отговаряше на реалността. Защото веднага се обади на съученика си Киро, пиколо там, и оня потвърди съобщението…
А не беше така, не беше… Спомни си първата среща – стълбите на Университета, тя го пита нещо, запознават се, тръгват в една посока и…
Пусна си телевизора. Някакво състезание. Аха, и вече разменили по два гола…
Какво да му гледа…
Впрочем, защо да не убие времето? Себе си не може – отдавна е затвърдял душевно, поне да се позабавлява в собствения ад…
Така… Сети се. Имаше една опция за връщане на програмата… Аха! Ето я. Ненапразно беше инженер, все още се ориентираше. Е, не като едно време, когато смяташе, че ще направи страхотни открития, ще обърне науката и света… Даже мислеше как да създаде машина на времето…
Стоп!
На времето… Опция за връщане… Ами ако…
Жена му се прибра, махна му от вратата закачливо, той кимна учтиво и я изпрати с поглед към спалнята, където тя набързо се скри. Така решаваха вече евентуалните дискусии – бързо заспиване на две места…
Цяла нощ вися над масата в малката спалня. И на другия ден не отиде на работа. Обади се – болен е. Трети ден, четвърти…
На петия уморен, неспал, гладен, огледа отгоре до долу малкия сребрист прибор. Готово! Ако знаеше, че може да стане така леко и бързо…
Дистанционно управление през времето…
Основна опция – връщане в определен момент.
Такааа…
Натисна командния бутон, раздвижи стрелката на календара…
1977 година… Февруари… Стълбите пред университета… Той стои – млад, леко чорлав, в любимото си яке… Тя излиза, вижда го, поколебава се, тръгва към него…
Той я забелязва, кимва й за поздрав, завърта се и, не обръщайки внимание на призоваващия жест, се спуска бързо по стълбите…
Убеден е – повече няма да се срещнат…
А Съдбата се усмихва леко, надничайки зад времето и пространството.
С машинка ще я карат да се състезава…
Е, ще видим…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Лина, Силвия!
-
Хареса ми
-
Харесах!
-
Благодаря, Пепи, Елке, Дочке!
-
PetarStoyanov (Petar stoyanov) - 😆😂
-
Голямо мислене ми отвори. Мислих, мислих дали съм неправилно мислеща или правилно немислеща... Май съм и от двете по малко.Ех ако имах достъп до онази машинка, че да отида на онези стъпала, хем по-млада, хем практично мислеща...
-
Не е лошо да има такава опция, ама...Поздравления!
-
Интерактивна биография! Като ще се върна и закова на едни по-млади години, няма да мръдна поне още 50 от тях! 😆
По пътя на индукцията: ако аз съм добре, значи и светът е добър -
Благодаря, Миг!
-
Казвам аз , ама кой да ме чуе, инженери ни трябват на този етап , не адвокати и пишмат финансисти! С необходимия инженерен капацитет (машината на времето) можем да избегнем този политически и финансов колапс ...Ама аде! Благодаря за мъдростта!
-
Благодаря, Надя, Вики, Петя, Петре!
-
Аз не бих отказала една машина на времето. 🙂
-
Хаха, нито една машинка няма да ни помогне да изтрием грешните си решения
-
Добре ама,...ще работи ли дистанционното, ако другата срещната е по-лоша от първата...
-
Както казваше една възрастна съседка:
"— Което ти е на челото написано, на камък няма да иде да се напише".
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
