Опит
Телефонът засвири... Настя погледна... беше Хари! Тя пое дълбоко въздух и вдигна. "Добър вечер"- каза тя сухо и строго. "Здрасти бе, шушо, как си, мила, какво правиш? Искаш ли да дойдеш до нас да си вземеш гъбката?"... Настя се учуди на въпроса и все пак каза: "Ако дойда до вас да си взема гъбката, ще взема ли и нещо друго?"... Хари не се поколеба: "Какво друго искаш, бре мила?" - и се засмя... Тя смело продължи: "Вторият си шанс да речем!"... Хари смутен отвърна: "Ами, хайде ела, пък ще видим!"... Отсреща тонът оставаше все така сериозен - "Ей, опасен си! И все пак, надявам се разбираш, че аз не съм момиче на повикване и не ходя по адреси! Така, че не ме чакай! Колкото до гъбката - изхвърли я! И без това те бива в захвърлянето с лека ръка..."... Хари смени тона: "Какви неща говориш бе, Настя, какво има? Какво искаш?"... Тя отвърна: "Нищо не искам - там е проблемът! Не се тревожи! Но явно ти не си наясно със себе си?"... Той помълча две, три секунди и каза: "Виж, явно няма какво да си кажем повече и жалко, така че чао от мен!..." Настя отдръпна слушалката, погледна колко време говорят вече и просто затвори...
© Надежда Кацарова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Така са пропилени много животи - от надувки, преструвки и инат. Поздравления за находката и оригиналния разказ!
-
жалко е,когато като че на инат,хората пренебрегват чувствата си,и чакат признание.чакат другия да направи първата крачка,и сигурна съм,че всеки би искал да щаже на другия "липсваш ми" но... - Не малко раздели е предизвикала гордостта...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да не забравяме че всеки край,поставя новото начало.