23.03.2022 г., 17:18

 Орлицата- 1

1.1K 4 16

Произведение от няколко части

7 мин за четене

 

        Пролетта свенливо се бе сгушила в меката прегръдка на Странджа.

Кера приглади плитките си и заситни по пътеката. От колибите на Сушица до кошарите най- краткият път бе през гората.

   Рехавата зеленина пропускаше милостивите слънчеви лъчи и наболият синчец сякаш плахо се усмихна в нозете ѝ. Дочу блеенето на стадата и се забърза.

   Откак миналата нощ пристана на Петко, сърцето ѝ щеше да изхвръкне от копнеж- да види очите му, да потъне в силната му прегръдка, а той да погали с длани лицето ѝ… Колко топлина имаше в тях, Боже! Изгаряше бузите ѝ- сякаш огън гореше в пръстите му. И каква сила носеха ръцете му!… Камък да стиснеха- вода ще потече!...  Като въжета се изопваха жилите им, кога ги напрягаше. Като въжета, дето връзват добитъка! Оплитаха се покрай снагата ѝ, а тя разпускаше косите си. Заравяше  лице в тях момъкът и чезнеше времето за двама им.

   До сами краят на гората мъжките викове я стъписаха. Спря и сърцето ѝ забѝ лудо. Сякаш птица щеше да изхвръкне из пазвата  ѝ. Знаеше, че кърджалиите на Дели Кадри „шетат” от дни из околността. Наскоро бяха бастисали кошарите на Пюнгово. После опожариха селището и само пепелта остана след тях..

   Прибегна, стаи се зад един огромен дънер и плахо надникна. Усети как дъхът ѝ се сви на топка в гърлото.

 Неколцина конници наобиколиха момъка.

   - Давай, невернико. Най- тлъстото!- извиси се нечий глас.

   - Хаир на Аллах да сториш- изсмя се друг от пришълците.

Няколко мъже се втурнаха към кошарите.

Петко тръгна боязливо подире им.

   - Друго ще ви дам, ага!- примоли се той на единия- Туй ягне за дамазлък* съм го нарекъл.

   - Sessizlik*, гяур- блъснаха го на земята.

   - Не даваш, а?- струпаха се върху му кърджалиите.

   Ритниците им се стовариха върху проснатото тяло на момъка. Като ранено животно се замята в краката им силната му снага.

В  миг докопа отнякъде гегата си и удари единия в слабините. Извърна се, вкопчи се в него и като се претърколиха, затиска главата му към земята. В пурпурните отблясъци на залеза ятаганът проблесна  в нечии ръце. После  се стовари връз гърба на Петко. Глутницата нададе въодушевени крясъци. Един от нападателите извади нещо от пояса си и посегна към лицето му.  Острието потъна със сила в очите на момъка. Тълпата ревна одобрително.

  Едва когато тялото му се отпусна безжизнено, шайката кандиса. Накладоха огньове и отблясъците им озариха околността..

   Стискаше до бяло устните си Кера, свлечена до дънера на дървото. Хълцаше и стенеше без глас. Над нея луната заплува по небесния свод.  Захладня, а не усещаше нищо. Премаляла, нямаше сили да заплаче. Сухи останаха очите ѝ. Нейде на дълбокото се  скриха сълзите ѝ, изгубиха се … Сякаш в душата ѝ намериха приют.

  Почти по видело кърджалиите натовариха няколко животни. Тръгвайки, някой довлачи тялото на Петко. Стовариха го върху един от конете.

- Армаган!*- изсмяха се вкупом.

   Накрая подпалиха кошарите и с крясъци отпрашиха нанякъде.

Едва сега Кера усети влагата в очите си. Хвърли взор към отдалечаващите се конници и сякаш негласно се прости душата ѝ с тази на Петко.

   През премреженият си поглед съзря пълзящите към гората пожари. Сводът причерня, притъмня небето отгоре ѝ. Като от нищото се изви вятър и огъна  клонаците на гората. Едри капки дъжд замокриха лицето ѝ.

От надвисналите облаци пороят стовари силата си върху почернената земя.

      Сякаш изплакваха мъката си небесата в едно с душата ѝ.

  Изправи се и потъна в дебрите на Странджа.

 

                                            ***                                       

   - Калъч*, си ти- изгледа я вдовицата на Панко.

   - Туй е условието!- срязаха я  очите на Кера.- Ще мъстим за пролятата кръв, ала мъже не ни трябват.

   - Айдут Кера приляга ти, войводо- кимна към нея една млада вдовица, невеста от колибите на Тагарово.

   - Не ни трябват- обадиха се няколко гласа едновременно.

   -И сега сме…И мъж и жена…- подкрепиха ги останалите.

   Кера усети вперените в себе си погледи.

   - Що го искам туй ли?!- извиси глас тя.- Щото тъй е редно! Мъстта го иска- сами да сме! Да нямаме друг живот, да няма кой да жали- та да не повлечем с нази си някой в гроба….Някой, дето ни е на сърцето!

Замлъкна. После почти прошепна:

- Да не е напразна смъртта на мъжете ни, на братята ни, майките ни…Децата…

   Една буца заседна в гърлото ѝ. „Видя”как Петко заравя лице в косите ѝ и тихо шепне:” И рожби ще ми народиш, либе!”

   Преглътна сухо и продължи:

- Сега, заклейте се. Пред Бога!...И която наруши клетвата, само смъртта да вземе греха ѝ.

   Една подир друга жените се изнизаха пред погледа ѝ.

Приседна на поляната, после заговори  с тих глас… Усети огънчето, което проблесна  в помръкналите им погледи- все на млади жени, моми, невести,  момичета…На една заклали мъжа, на друга опожарили дома с челядта вътре…Или  отвлекли сестра ѝ, наръгали брата ѝ, позорили честта ѝ…

 

 

Следобедното слънце кротко сипеше лъчите си над смълчаната планина.

   - Там ще бъде- посочи в далечината Кера.

Щом стигнаха хълма над кошарата, им направи знак да се снишат.

Вгледа се в напрегнатите  лица на спътничките си. Нищо в тях не подсказваше, че само допреди месец- два всички до една бяха други- коя останала вдовица, коя жалееща по поруганата си чест или  оплакваща някой близък.

Посочи в  ниското. Един старец подкарваше стадото си от поляните. После залости вратника на егрека и влезе в колибата.

Кера кимна към останалите. Извика две девойки от Копан и вдовицата на Панко при себе си:

   - Вземете стомните и отивайте.

Жените заслизаха в ниското. Щом приближиха кошарите извисиха глас и старецът се показа. Говориха дълго. Мъжът се огледа плахо, после започна да прибира стомните, които оставиха до сами нозете му. Накрая се прекръсти и влезе в колибата.   Пратеничките обърнаха гръб и се заизкачваха към

 хълма.

    - Е?- посрещнаха ги останалите.

   - Няма да ни издаде- отрони вдовицата.

   - Ами, ако го убият?- впери очи в тях една девойка, която се именуваше Гена.

  - Няма- отрони Кера и лешниците в очите ѝ потъмняха- Дано само стигне виното.

   После направи знак и подкани жените. Някои се спуснаха да събират нападалите съчки, сухи клони и вейки. Други закършиха надвисналите от дърветата сушави пръчки и клонаци.

Почти бяха приготвили огромните камари и здрачът плъзна на талази от  височините. Пълната луна освети околността, а улулицата се обади наблизо.

   За миг седнаха да отдъхнат, когато в ниското конете изтрополиха. Дългата върволица от кърджалии се запъти към кошарата на стареца. Дочул идването им, възрастния мъж излезе и разтвори вратника. Конниците нахлуха. После започнаха да грабят. Трупаха агнешки кожи, посуда, бакъри. Старецът услужливо вадеше от колибата всичко, което зърнеше погледа му. Ръкомахаше в средата на стадото и тикаше в ръцете им животните, които успяваше да улови. Накрая избута със сетни сили  един стар скрин от колибата и  подаде стомните на пришълците. Доволни, мъжете накладоха огньове и се излегнаха околовръст. Виното се разля като из ведро и околността се изпълни с крясъците им.

   - Слагайте още, още- сновеше между жените Кера.

Снопите придобиха внушителни размери.

- Сега разстилайте. Бързо. Разстилайте навсякъде...До там. - посочи тя отсрещния хълм и се зае да помага.

Когато от всички страни стана високо над човешки бой и дълго колкото два разкрача,  направи знак да спрат.

Преваляше полунощ. В падината кърджалиите бяха налягали в дрямка около огньовете.

Старецът се измъкна незабелязано  и пое към хълма. С усилие намери пролука в струпаните камари дърва.

   - Бог да те поживи, дъще!– стисна в треперещите си ръце дланите на Кера.

Едва забележимо нещо в нея се усмихна.

- Орлица си ти, момиче. Сполай ти! Друг добитък ще си найда. - отрони с пресъхнали уста възрастният мъж.

   - Палете!- кимна тя към жените.

Огнените езици лумнаха от всички страни и погълнаха падината…

На сутринта всичко утихна. Изви се вятър и разнесе пепелта над планината.

   Кера вдигна поглед към висините. Една едра птица прелетя над взора ѝ и с писък се изгуби в синьото. Нагоре…Нагоре.

 

 

 

(Следва продължение…)

 

 

 *дамазлък-животно за разплод.                                                  

 *sessizlik(тур.)- млък

 *армаган(остaр.)- подарък

 *калъч(разг.)- крив(а)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Ивита Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...