Още по темата за близнаците 2
Въртя, суча и пак се връщам към темата за близнаците. Какво да се прави - съдба!А и да имаш близнак си е цяло приключение...
По традиция ни обличаха еднакво. Хората ни зяпаха, радваха ни се и ни заговаряха с умиление. Оставях на близначката да ги замайва - от малка си пада по сцената. Често се шегувахме, че тя е министър на външните работи, а аз - на вътрешните (нали съм си от тихите води)... Един ден се почувствахме като мечки на мегдана и се разбунтувахме. А и все по-трудно стигахме до консенсус за избора на дрехи. След бурна схватка с родителското тяло извоювахме правото си да бъдем индивидуалности.
Най-голямата сензация при нас беше, че станахме майки по едно и също време. Чиста закономерна случайност... Божа работа, както се казва. Лекарите съзаклятнически се бяха наговорили да родим в дует - много им се искаше да влезем в рекордите на Гинес. Е, чак дотам не стигнахме - децата ни се родиха с шест дни разлика.
Цял град ни бъркаше, но синовете ни - никога. В началото имах проблеми с кърменето и съвсем естествено се обърнах за помощ към сестра ми. Не подозирахме какво ни очаква - синът ми се мръщеше, посиняваше от плач, умираше от глад, но така и не пожела да сучи от леля си. Характер! И двамата не приличат на нас - няма опасност да ги объркат. Щастливци! Племенникът е тъмноок и мургав, а синът - синеок и рус. Сещам се как един ден след урок по история за външните белези на племената, племенникът дълбокомислено заяви: "Вече разбрах: аз произлизам от прабългарите, а братовчед ми - от славяните..." Спогледахме се и едвам сдържахме смеха си. Но после се замислихме. Кой знае?... На Балканите всичко е възможно...
Иначе двамата братовчеди са голяма комбина - перфектни критикари от зодия Дева. С кеф пукат пъстроцветните балони на майките си идеалистки. Пук... Пук...
Често ни питат защо и другата не пише стихове. Истината е, че и тя прописа, но на... руски. След като разбра обаче, че няма да може да надмине Пушкин, се отказа. Изцяло се отдаде на подбудителска дейност. Не знам как го прави, но винаги става на нейното. Шапка й свалям, макар че понякога ми се ще да я хвана за гушата... Лесно й е на нея! Пита ли ме тя какво значи да съчиняваш всеки Божи ден?! Вече започнах да говоря в рими. Станах за резил!
Спомням си, преди няколко години бяхме на море и на плажа ме посети Музата. Грабнах GSM-а и запаметих стиха. Гледам и близначката пише на своя, а в очите й - особен блясък. Ето, казах си, човек не може да остане равнодушен към плисъка на морските вълни и крясъците на влюбените гларуси... С вълнение си разменихме мобилните телефони - тя прочете Морската ми импресия, а аз - менюто й за седмицата... На безмълвния ми въпрос отговори: "И поетите трябва да ядат. И те са хора!" Както винаги, беше права.
Такива ми ти работи... Ако се сетя за още нещо, очаквайте продължение. Дано само не ви омръзнем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
