Още по темата за близнаците 2
Въртя, суча и пак се връщам към темата за близнаците. Какво да се прави - съдба!А и да имаш близнак си е цяло приключение...
По традиция ни обличаха еднакво. Хората ни зяпаха, радваха ни се и ни заговаряха с умиление. Оставях на близначката да ги замайва - от малка си пада по сцената. Често се шегувахме, че тя е министър на външните работи, а аз - на вътрешните (нали съм си от тихите води)... Един ден се почувствахме като мечки на мегдана и се разбунтувахме. А и все по-трудно стигахме до консенсус за избора на дрехи. След бурна схватка с родителското тяло извоювахме правото си да бъдем индивидуалности.
Най-голямата сензация при нас беше, че станахме майки по едно и също време. Чиста закономерна случайност... Божа работа, както се казва. Лекарите съзаклятнически се бяха наговорили да родим в дует - много им се искаше да влезем в рекордите на Гинес. Е, чак дотам не стигнахме - децата ни се родиха с шест дни разлика.
Цял град ни бъркаше, но синовете ни - никога. В началото имах проблеми с кърменето и съвсем естествено се обърнах за помощ към сестра ми. Не подозирахме какво ни очаква - синът ми се мръщеше, посиняваше от плач, умираше от глад, но така и не пожела да сучи от леля си. Характер! И двамата не приличат на нас - няма опасност да ги объркат. Щастливци! Племенникът е тъмноок и мургав, а синът - синеок и рус. Сещам се как един ден след урок по история за външните белези на племената, племенникът дълбокомислено заяви: "Вече разбрах: аз произлизам от прабългарите, а братовчед ми - от славяните..." Спогледахме се и едвам сдържахме смеха си. Но после се замислихме. Кой знае?... На Балканите всичко е възможно...
Иначе двамата братовчеди са голяма комбина - перфектни критикари от зодия Дева. С кеф пукат пъстроцветните балони на майките си идеалистки. Пук... Пук...
Често ни питат защо и другата не пише стихове. Истината е, че и тя прописа, но на... руски. След като разбра обаче, че няма да може да надмине Пушкин, се отказа. Изцяло се отдаде на подбудителска дейност. Не знам как го прави, но винаги става на нейното. Шапка й свалям, макар че понякога ми се ще да я хвана за гушата... Лесно й е на нея! Пита ли ме тя какво значи да съчиняваш всеки Божи ден?! Вече започнах да говоря в рими. Станах за резил!
Спомням си, преди няколко години бяхме на море и на плажа ме посети Музата. Грабнах GSM-а и запаметих стиха. Гледам и близначката пише на своя, а в очите й - особен блясък. Ето, казах си, човек не може да остане равнодушен към плисъка на морските вълни и крясъците на влюбените гларуси... С вълнение си разменихме мобилните телефони - тя прочете Морската ми импресия, а аз - менюто й за седмицата... На безмълвния ми въпрос отговори: "И поетите трябва да ядат. И те са хора!" Както винаги, беше права.
Такива ми ти работи... Ако се сетя за още нещо, очаквайте продължение. Дано само не ви омръзнем...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
