30.10.2010 г., 17:56 ч.

Отражение - роман - глава шеста 

  Проза » Повести и романи
681 0 2
6 мин за четене

Иван остана на масата. Имаше чувството, че се отваря нова страница в живота му. Мислите бяха отдадени само по Наталия.
    Прекрасните очертания, лицето, очите ù, живееха в съзнанието му. Сърцето биеше в половин такт и чакаше момента да се слее с нейното. Това усещане  беше едно прекрасно, неопределено чувство, което растеше в него и не  даваше покой. Изпитваше желание да я прегърне нежно  и да преживеят красотата на любовта. Очакваше момента в който да се срещат наново, за да усети уханието ù, да чуе гласа, който с нежността си да гали слуха му. Чувствата към нея пречеха да мисли за друго. Любовта,  която изпитваше, бе вече очарователна и луда немирница. 

Старият персийски поет Хафез отдавна е казал, че влюбеният и пияният са „от едно и също племе”. За тях животът създава удоволствия, като изгонва поне временно светлината на разума.
    Иван повика сервитьорката и си поръча водка и кола. Не след дълго край него мина просякът  Стефан. Иван го забеляза и се обади.
    - Стефане, здравейте!
    - Здравейте! – отговори беднякът.
    - Заповядайте при мен!
    Иван вдигна ръка, за да повика сервитьорката и поръча дълго кафе с безалкохолно.
    - Как са нещата около Вас, млади господине?
    - Благодаря! Долу-горе добре.
    - Извинявам се за въпроса, но какво работите?
    - Архитект съм! Колективът ми е от петима специалисти. Освен това съм собственик на строителна фирма и агенция недвижими имоти.
    - Не ви ли е трудно с всичко това?
    - Не! Всичко е въпрос на добър мениджмънт…
    - И не само... дори и на финанси ! - отговори с лека усмивка Стефан - Как мечтая синовете ми да са като Вас…! Извинявайте, че Ви прекъснах, но се  развълнувах!
    - Няма защо! Благодаря за хубавите думи! Мога ли да  попитам нещо!
    - Разбира се!
    - Първо, ще помоля да си говорим на „ти”? Знам, че се познаваме отскоро, но ти ме заинтригува. Мислех си върху някои неща относно теб. По тази причина в главата ми възникнаха ред въпроси.
    Стефан бе стъписан от думите му. Чувстваше се изненадан и притеснен от вниманието към него. „Какво ли искаше лично…”
    Иван го наблюдаваше внимателно и спокойно. Дори  се усмихна.
    - Молбата ми е да приемеш спокойно предложението! – каза  той с опит да смекчи обстановката – Можеш да си запалиш цигара! – и се усмихна приятелски.
    - Благодаря! Каза, че мога да работя за теб! Какво означава това?
    - Желая да ми помагаш, като експерт икономист и счетоводител! Сигурен съм, че ще се справиш! Моля те да приемеш предложението! Ще бъда щастлив, ако мога да направя нещо добро за теб.
    - На какво държа този интерес към мен?!  Това ме кара да се чувствам некомфортно. А има и още нещо… видът, в който се намирам.
    - Знам за неудобството, което изпитваш, но  те помоля да не се притесняваш!   

Жилището ми е доста голямо. Имам две големи тавански стаи, антре, баня и тоалетна. Освен това живея сам. Ще ми бъде приятно да съжителстваме заедно. Моля те още веднъж да не ми отказваш! Колкото до вида ти, няма проблем. Ще купя дрехи. Ще се изкъпеш  и преоблечеш. Може би някой ще каже, че е лудост, или откаченост от моя страна, но аз смятам, че не е! След това ще посетим и бръснарския салон. Желая да те видя по-спокоен и с добро самочувствие.
    -  Благодаря за предложението, но при това положение…! Боли ме… че от родните ми синове не съм чувал подобни думи, които да стоплят сърцето ми – той се замисли и сетне продължи – а откъде не си сигурен, дали не съм някой престъпник или мошеник?
    Този правилен въпрос изненада Иван и то с право.  Замисли  се за кратко,  каза  усмихнат:
    - Ако беше такъв, щеше да си в кафеза, а и няма да се разхождаш в центъра толкова спокойно. Освен това за втори път разговарям с теб на кафе  в заведение. В погледа ти не се чете страх от органите на реда, а отчаяние и мъка. Така че  спокойно мога да те приема вкъщи.
   - Благодаря ти, синко! Извинявай, че говоря така! Но това, което ми предлагаш, ме задължава много! Ще се чувствам неудобно, ако приема, а и разходите, които ще направиш за мен, ме притесняват!
    - Моля те! Нека не говорим повече за това, приемаш и толкоз! А и работата, която ще ти предложа, ще ти носи добри  доходи. Сигурен съм, че ще ме питаш  защо правя всичко това  и отговорът на този въпрос не е толкова прост… Някаква вътрешна сила ме подтиква към това.
    - Добре! Съгласен съм! – отговори притеснен Стефан.
  - Знаеш ли…? Предлагам да изпием по едно питие в името на нашето съжителство и бъдеща обща работа!
    Иван поръча две малки водки, безалкохолно и фъстъци.
    След като изпиха питиетата, Иван плати и станаха. Той се отби до пощенска банка да изтегли пари. Това, което обеща, за начало го свърши.

Стефан придоби съвсем друг вид. Вече обръснат, подстриган  и с други дрехи, се чувстваше приятно… На лицето му грейна щастлива усмивка.
    Иван му показа таванските стаи,  които бяха обзаведени. Едната беше пригодена за кухня. От антрето се влизаше в банята и тоалетната. Имаше и тераса, на която се излизаше от двете стаи.
    Стефан имаше усещането, че се отваря нова страница в живота му. Желаеше от цялото си сърце  да получи такова внимание и уважение от синовете си. А милата му дъщеря, къде ли е тя, дали е жива  и какво прави,  ако е така!?  
   Такива мисли минаваха през съзнанието му, а сърцето гореше в огън. Съществуваше малка надежда, която го крепеше в дългия тунел на живота. Тази светлинка  растеше  бавно  в него... Очите му се напълниха със сълзи. Желаеше момчетата да му поискат прошка  и да ги прегърне.
    - Извинявай, че прекъсвам мислите ти, но усещам в момента какво те вълнува, за което съжалявам! Убеден съм, че не се чувстваш уютно от случилото,  въпреки благородното ми желание, за което моля да ме извиниш! Имам следната молба, която наистина е притесняваща и поради тази причина те моля да ме извиниш. Въпреки това  желая  да не ми отказваш!  Откажеш ли ми, ще бъде болезнено за мен. Вземи този портфейл! В него има малко пари, за да имаш под ръка, когато ти се наложи да излезеш. Няма да е далече моментът, когато ще имаш възможността да ги върнеш. Знай  и бъди сигурен, че никога не бих те притиснал  да ги връщаш. Всичко това правя от сърце, а и нещо вътре в мен ме подтиква да го сторя. Имам молбата да ми кажеш как да се обръщам към теб, понеже си почти на годините на баща ми?
    - Ти си добър човек, Иване! Ще се постарая да ти се отблагодаря както подобава. Все пак, защо е всичко това? Чувствам се  неловко – замълча  за известно време,  а  очите му се напълниха в сълзи. – Можеш да се обръщаш към мен с малкото ми име. Ако имаш приятелка, не се съобразявай с мен!  Все още си млад и ще ми бъде приятно да играя на твоята сватба. Виждам, че тук има и книги и телевизор. А когато имаш време, ще говорим и за други неща, но на първо време трябва да си направя адресна регистрация!
    - Знам! Заедно ще отидем! Преди да започнеш работа, трябва да ти осигуря време за адаптация! Не е лошо да си направиш пълен медицински преглед, за да сме наясно за здравето ти.


Следва продължение…


© Николай Пеняшки – Плашков


 

© Николай Пеняшки-Плашков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прочетох няколко части. Интересно ми е!
  • Ауууу...
    "Старият персийски поет Хафез отдавна е казал, че влюбеният и пияният са „от едно и също племе”. За тях животът създава удоволствия, като изгонва поне временно светлината на разума."
Предложения
: ??:??