Като окъпано дете, босонога, земята бе навлякла изтъкана риза. През тригодишното отсъствие на Черньо, за стопанството се бяха грижили Веселина и храненикът на Йордан Топала - Тони. Между двамата имаше сестринско-братско приятелство, което караше Тони, понякога да подигне ръка към лицето на Весето, за да отмести от сините ù очи падналия кичур коса. Тя се благодареше и заработваше по упорито. А Тони дълго гледаше в приведения ù над ралото гръб. Жилава жена бе, въпреки крехките и деветнадесет години. Воловете я слушаха, сякаш деца.
- Бате, бе, телеграма дойде... от зълва Дамяна. Ще ни гостува – успя да съобщи с леко раздразнение Веселина.
Скоро пристигна Дамяна, уж да разпита за вести от фронта, за здравето на брат си Черньо, ама и да засити музиката от клавишите на червата си, която скърцаше като ненастроено пиано. Знаеше, че Весето ще разточи баница, па ще повие в кърпа и за домашните ù, които заспиваха гладни заради войната или майчин мързел. Не пристигнала още, Дамяна успя да изпроси ...