Много, много отдавна, още преди началото на времето, когато ден и епоха били наричани с едничката дума йон, на света са появили дърветата. Те израствали бавно, вплели нозе в дълбините на земята и опрели красивите си корони в небето. Щом застудеело и завалявали първите есенни дъждове, дърветата се накипряли с красиви тонове и зачаквали северния вятър да отнесе цветните им дарове по всички краища на земята.
Само едно дърво в гората на приказките било по-различно. То имало висок ствол и клони отгоре да долу, от най-късите до най-дългите, но не листа се кипрели върху тях. Дървото имало безброй зелени иглички по клоните си, които нито по топлото, нито по студеното си сменяли цвета. Нарекли го Бор. Той бил много тъжен, защото не можел като другите дървета да изпраща разноцветни мечти по света; не давал важен плод нито за хората, нито за животните и често размишлявал върху въпроса за своята поява.
– ЕХ! - въздъхнал Бор, загледан в сивкавото есенно небе - натежал съм с плод, а никой няма да му ...