Парите ги няма

          Буреносните облаци на войните отминаха. Уталожиха се междусъседските страсти. Дойде време да се вдигнат граничните бариери и да се отворят пътищата към съседните страни за търговия и далечни пътувания.

          До кмета на пограничното градче пристигна депеша. Съгласно указанията в нея, той трябваше да се погрижи, пътят до съседната държава да бъде отворен и да бъде назначена отговорна личност за митничар. След като се запозна със съдържанието й, кметът изпрати селския пъдар да извика бай Иван - начетен и честен човек.

          Не след дълго бай Иван пристигна, облякъл най - новите си потури, цървули и калпак и почука на вратата на кметската канцелария.

          - Влез! - чу отвътре поканата на кмета.

          Той влезе, поздрави любезно и попита:

          - По каква работа ме викате, господин кмете?

          - Много отговорна, бай Иване! От утре те назначавам митничар. Искам да отидеш, да вдигнеш бариерата на митницата и да обслужваш пристигащите и заминаващите люде. На влизащите ще вземаш по една лира, на излизащите по две лири. Готов ли си да изпълняваш тази задача?

          - Готов съм, господин кмете! - съгласи се бай Иван.

          На другия ден той яхна магарето си, с преметнати на самара му дисаги и потегли към митницата да изпълни заръката на кмета, и съвестно да носи новата си служба.

          Занизаха се дните, през които кервани от коли и каруци минаваха в двете посоки. Бай Иван слагаше в едната торба на дисагите лирите на влизане, в другата торба - лирите на излизане.

          Дойде краят на годината. Един ден, рано сутринта, бай Иван отиде да се отчете пред кмета. Той потропа на кметската врата и след като получи отвътре покана влезе в канцеларията, метнал дисаги на рамо:

         - Добро утро, господин кмете! - поздрави бай Иван.

         - Добро утро, бай Иване! Какво те води толкова рано насам? - попита кмета.

         - Краят на годината е, господин кмете, та съм дошъл да се отчета.

         - Добре! Дай да видим какво си направил?

         Бай Иван постла две кърпи на пода. Свали дисагите от рамото си и изсипа едната торба на дисагите на едната кърпа, другата торба на другата кърпа и се обърна към кмета:

          - Ето, това е, господин кмете! На тая кърпа са лирите на излизане, на другата са лирите на влизане.

          - Браво, бай Иване! Добра работа си свършил! - похвали го кметът.

          После взе от двете купчини поравно лири и ги наброи на бай Иван като годишна заплата.

          Така вървеше работата и годините до момента, когато нашата Родина се обнови. Обновиха се и хората.

          Един ден в градчето пристигнаха група Чантури - млади мъже с лъскави костюми и кожени чанти в ръце. Влязоха Чантурите в кметството при кмета и му връчиха заповед от горе стоящите тях за създаването на нова, модерна митница. Не може някакъв Потурчо да седи на митницата и да излага страната ни пред света.

          Чантурите започнаха строежа на новата митница. След първата копка, те веднага назначиха инженерно - техническите работници в бъдещата митница.

          На ръководния пост назначиха един директор и четирима заместник директори. След това назначиха един главен счетоводител, заместник главен счетоводител, старши счетоводители и много счетоводители. Началник ТРЗ, Началник кадри и още много други началници. Назначиха митничари за проверка, митничари за охрана, митничари на долна бариера, митничари на горна бариера, митничари в канцелария и още много други - чари. Докато се построи митницата всички, без много пот и напъни, получаваха заплата.

          Митницата беше построена и задружният й колектив се захвана здраво за работа. В една сметка слагаха парите от влизане. В друга сметка парите от излизане. В трета сметка от обслужване. В четвърта от търговия. В пета от санкции и златния гьол. Започна се и здраво счетоводство. От едната сметка вземаха за заплати на задружния колектив. От другата сметка за посрещане на гости, за изпращане на гости, за подаръци на гости и задружния колектив. От трета за обновяване и дизайн. От четвърта за ремонт, поддръжка и други такива.

           Така работиха цяла година. Прехвърляха средства от тая сметка в оная. От оная в другата. От другата във външнотърговската сметка. От външнотърговската сметка в сметка на Каймановите острови.

           Дойде краят на годината. Главния счетоводител на здравия митнически колектив взе молива и драсна чертата под приходите и разходите по сметките и се чу едно дружно:

           - А - а - а - а, че то пари няма, бе? Защо така???

           П.П. Често срещано явление по предприятия малки и големи във време оно, когато се наливаха основите на ,,Светлото бъдеще"!