Пародия по „Умно село“ на Доньо Донев
Има едно село, където хората са задружни, услужливи, трудолюбиви, чисти. В това село всеки проблем се решава бързо. То не търпи змии в къщите и в пазвите, таралежи в гащите, лисици със съмнително поведение и прочие. Дори, за да реши някои проблеми, кани въоръжени въстаници назаем от близкото голямо село, но започнат ли да се държат като гости-калоферци, вадят някоя останала змия в ръкава като фокусници и ги прогонват, а после замазват следите, като уж случайно изпускат язовира да наводни.
Има едно друго село, където процесите течали наобратно и хората били минали последователно през тях, отзад - напред:
Когато същите тези въстаници от голямо село, се съгласили да построят язовир, за да няма проблеми в малко и голямо село, решили да дойдат в малко село, и да се разположат като гости-калоферци, въпреки че никой не ги искал. Нищо, че са спасители, но вече без пушките от възстановките. Те заставили онези в малкото село да им предоставят благата си, сиреч подземните богатства, но онези тарикати отказали и се сетили да пуснат измежду тях лисици със съмнително поведение, за да им развалят рахатлъка. Когато видели, че не става така, жителите на малко село решили да населят местността с таралежи, за да влезе тя в Натура 2000 и никой да не закача благата и мирното население. И тук жителите на малко село спрели, защото този таралеж в момента им е в гащите и няма мърдане. Какво ще стане ли? Ами накрая, пак ще останат там само змии, гущери и камъни, лунен пейзаж...
Всяка прилика с действителността е случайна.
24.11.2019 г., 23,23 часа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Чардакова Всички права запазени
! Гости-калоферци като ти дойдат и се чувстват като у дома си. Да са ни живи и здрави, ама едва ли, с този въздух и радиация...Поздрави от България!