ПАТО(логия) на пролетта
Зимата беше доста самоуверена в безбрежната липса на белотата си; само няколко снежни устрема установиха крила в живи птици. Но почти никой не разбра. И останалото се превърна в „Здравей!”, „Супер си!” и - прекрасно ли разбираш, че е още зима и не мога да съм постоянно до птиците в двора. Откъслечни моменти от един тъжен филм.
Но се затопли. Патиците и гъските живнаха. А това обогати двора с тор, който беше неизменно нужен за градините. Обработваха ги; съседите цъкаха с език и се смайваха как - посадил семе за патладжан - а вади маракуя. Ноу-хау за невежите!
Но не и за Румпелщилцхен. Той, настоявайки, пропаднал в чудесната кухота на упоритостта си, че черното вероятно е леко жълто, пропускайки тъй важния момент да се позове поне на малко софизъм, изпада в дъното на своята невъзможност.
Но това е сложновато и - „надуто” - би казал патокът Лирикс, който вечно е „на плаж”, понеже перата му, от толкова жега, са отлетели на юг и приема целувки в пори(ви)те на лятното слънцестоене...
По-важното е, че сезонът започва! А с него - и пчелите. Върбите. Особено на Връбница се очаква букет от паметни за изкуството венци, поднесени с финес, жарава и още нещо…
Но това са лирични отклонения. Дворът е по-важен. А звуците - най-желани!
Дворът е мястото, където всеки може да сподели спокойно физическите си нужди, не само без да бъде погледнат странно, а - в най-лошия случай - ще бъде похвален за това! И колкото по-откровено сподели следите си - толкова повече вдъхновение ще имат словата подире му! А пък, ако ненадейно превъзмогне себе си (и следите), тогава? Има ли съмнение? Непременно ще бъде канонизиран за светец! Нищо че аз предлагам референдум...
И когато лятото наистина започне, всички ще са заети. Не толкова с възвишени думи, колкото с лехите - нежни пориви към клетката със зайци. Което е много хубаво, предвид бруталитета на откровеното поетично безсилие, копаещо в наследствения имот на Графоман Писателски. За него няма сезон, тъй както няма за патиците, гъските и други птици с удължени човки. (Пропускам една важна и, до голяма степен, основна част от съсловието, с по-къси клюнове, но това е необятна тема и не би могла да се изчерпа в този семпъл текст.)
А когато дойде неизменната есен, животът ще е по-къс с две патешки яйца, чувал гъши пух и четири-пет тона (с)мисъл…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
