Усещаше крилата си изцапани. Не, чувстваше ги кални. Цветовете бяха разсипани, размазани един в друг. Нямаше я дъгата. Той премина като дъжд. Но след него болеше. Болеше я някак неестествено – хем от дълбоко, хем точно под брадичката. Горчеше. Ама много, много горчеше.

***

Къде ми е дъгата?!

В тревата шушна нечие чуждо крило:

-              Здравей, красавице.

Не вижда ли, че жаля?! Не вижда ли – крилата ми са траурни…

***

-              Обичаш ли Слънцето?

-              Разбира се, че го обичам.

-              Повече ли от мен?

-              Не, не повече, просто… е различно. То ме кара да се смея, гъделичка крилата ми…

-              А аз съм Бурята, така ли? От мен са ти сълзите, нали?

-              Не, аз те обичам, ти си пречистващият дъжд, който твори дъга.

-              Но Слънцето те кара да се смееш. А Луната, а? Тя какво, сигурно преспива вечер в крилата ти?!

-              Не, не… тя заплита сребристо. Помниш ли колко ти харесваше в началото…

-              Не се оправдавай. Пеперудите нямат време за чувства.

-              Не е вярно! Аз наистина те обичам.

-              Ами Вятъра?! И него ли обичаш?! Разпръсква аромата на цветята по коремчето ти. Не се оправдавай, така ли е?

-              Да, но…

-              Тогава го обичаш, нали? Толкова често ти шепне на ушенце… Какво ли?

-              Той е приятел.

-              Да де…И той е приятел. Е, значи пеперудите си имат много приятели…

-              Да, но трудно се влюбват, а любимият е специален. За мен, ти си специален. Дарих ти цветността на своята обич.

-              Нищо повече от това, с което може да ме дари и най-обикновено цвете.

-              Но цветята ухаят за всички, а аз…

-              Ти имаш чувства?! Не ме лъжи.

-              Всеки твой шепот, всяко докосване, топлината на шоколада в очите ти… са оставили спомени не по крилете, а в душата ми. Обичам те.

-              Това не ми стига.

-              Аз съм само една пеперуда…

-              Научи ме на Светлина.

-              Как да те науча, ако не я носиш в себе си.

***

-              Виж, Слънчо, на прозореца е кацнала пеперуда. Красива е, нали?

-              Не, мамо,  тъжна е. Някой е откраднал дъгата от крилете ù. Като паднал ангел е. Светлината… Светлината я убива, защото е имала смелостта да обича.