27.03.2010 г., 11:19

Пеперудени криле

1.5K 0 4
1 мин за четене

И на нея ù бяха отрязали крилете, като моите, пречупили сетивата ù. Учеше се да пълзи, пълзенето не ми харесва, случвало се е един-два пъти против волята ми. Колкото повече разцъфваш и летиш, толкова повече онези от долната земя те дърпат и влачат надолу, понякога успяват, но е само за миг. Не знаят ли, че на нас крилете ни са вечни? И на нея, казах ù да не тъгува, пак ще има криле, пак ще бъде пеперуда, отразяваща светлината с крилете си. За да я утеша или за да се направя на мъдра, ù разказах една приказка. А тя звучеше така: “Има хора на света, които не могат да различат видимото от невидимото, и виждат само това, което искат, това, което разбират, другото, което е специалното, то е невидимото, то е безкрайното и неразбираемо, него ще го видят само тези, които могат да го оценят и които са отворили душите и сърцата си за него. Така че, дори когато пълзим, то е защото има пътища, които не могат да бъдат преминати по друг начин, ако си прекалено горд, никога няма да преминеш този път, и ще заприличаш на тях, незрящ за всичко около теб. А ако имаш смелостта и очите да преминеш пътя по този начин, след него те очаква полет, с красивите си пеперудени криле. И ти го знаеш, и аз го знам, че когато склоняваш глава, то е за да вдигнеш поглед нагоре, сякаш го правиш за първи път в живота си. ” Усмихна ми се, с онази усмивка, която ми приличаше хем на дете, хем на жена, и аз се усмихнах. Спомняте ли си, всички вие,  които някога сте били деца, ожулените колене и лакти, и гордостта с която малкото хлапе понесло раните си, от битки и игри?!  Така се почувствах, когато тя се усмихна, така се почувствах и се чувствам всеки път, когато срещам от тези необикновени хора, с отворени очи, дори за невидимото, с изострени сетива, дори за недокоснатото. Тя стоеше и ме гледаше, аз също я гледах, а между нас ни делеше само едно огледало, протегнах ръка и я докоснах, тя също…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...