27.03.2010 г., 11:19

Пеперудени криле

1.5K 0 4
1 мин за четене

И на нея ù бяха отрязали крилете, като моите, пречупили сетивата ù. Учеше се да пълзи, пълзенето не ми харесва, случвало се е един-два пъти против волята ми. Колкото повече разцъфваш и летиш, толкова повече онези от долната земя те дърпат и влачат надолу, понякога успяват, но е само за миг. Не знаят ли, че на нас крилете ни са вечни? И на нея, казах ù да не тъгува, пак ще има криле, пак ще бъде пеперуда, отразяваща светлината с крилете си. За да я утеша или за да се направя на мъдра, ù разказах една приказка. А тя звучеше така: “Има хора на света, които не могат да различат видимото от невидимото, и виждат само това, което искат, това, което разбират, другото, което е специалното, то е невидимото, то е безкрайното и неразбираемо, него ще го видят само тези, които могат да го оценят и които са отворили душите и сърцата си за него. Така че, дори когато пълзим, то е защото има пътища, които не могат да бъдат преминати по друг начин, ако си прекалено горд, никога няма да преминеш този път, и ще заприличаш на тях, незрящ за всичко около теб. А ако имаш смелостта и очите да преминеш пътя по този начин, след него те очаква полет, с красивите си пеперудени криле. И ти го знаеш, и аз го знам, че когато склоняваш глава, то е за да вдигнеш поглед нагоре, сякаш го правиш за първи път в живота си. ” Усмихна ми се, с онази усмивка, която ми приличаше хем на дете, хем на жена, и аз се усмихнах. Спомняте ли си, всички вие,  които някога сте били деца, ожулените колене и лакти, и гордостта с която малкото хлапе понесло раните си, от битки и игри?!  Така се почувствах, когато тя се усмихна, така се почувствах и се чувствам всеки път, когато срещам от тези необикновени хора, с отворени очи, дори за невидимото, с изострени сетива, дори за недокоснатото. Тя стоеше и ме гледаше, аз също я гледах, а между нас ни делеше само едно огледало, протегнах ръка и я докоснах, тя също…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...