26.10.2008 г., 21:54 ч.

Пигмалионов комплекс 

  Проза » Разкази
1022 1 4
17 мин за четене
(в памет на Гошо Гърдев)
„Измислих си празник за двама."
Светла Караянева
Наложи се да остави лицето недовършено, защото не се получаваше това, което иска. Общо взето беше специалист по рисуване на голи тела и реализацията не създаваше проблеми, но с лицето така и не успя да се справи, поради което на мястото на главата си остана празно бяло петно. Не че беше невъзможно да се нарисува моделът такъв, какъвто е, но търсеше нещо по-различно и определено не знаеше какво. Иначе самият модел не беше лош: млада жена с красиво тяло, абсолютно подходящо за правене на добра картина, дори ставаше за еротичен модел, но в лицето, както и при всички останали модели съзираше отчайваща пустош. Освен изобилие от гримове и елементарна козметика, друго като че не се забелязваше. Нещо се губеше. В действителност изобщо не се сещаше какво се губи. Не го изкушаваше нито Мона Лиза, нито замечтания образ на Олимпия от Мане, нито Одалиските и очарователните Венери на Енгр. Търсеше друго, но какво?
Когато прикл ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Предложения
: ??:??