Писмо
ПИСМО
.
Здравей, Ейприл.
Пиша ти писмо. Първото откакто те няма.
Пиша писмо до Отвъдното. Знам, че вече от една година си там.
Знам, че вече не си болничка. Можеш да тичаш и играеш със своите приятели кокерите.
Вече виждаш и чуваш. Не те болят крачетата.
Ние сме добре. Не ни мисли.
Септември е. Отново заваля.
Същото време, когато си тръгна.
Тук няма нищо ново.
Хората са си същите. Навъсени и лоши. Тук - там, като светулки, които препускат в мрака, се срещат и добри Човеци.
Твоята улица е същата. Нашата улица е същата! И не е съща.
Асфалтираха нашето място. Там където обичаше да се разхождаш.
Поправиха една от уличните лампи.
Сега свети точно в нашия прозорец.
Помниш го, нали?
Твоите приятели, бездомните кучета, и те са си тук.
Лъки остаря. Побеля и неговата муцунка.
Кирчо, онзи с отрязаното краче, вчера пита за теб.
Казах му, че си заминала, но скоро ще се върнеш.
Днес чистихме. Намерих кожената ти каишка, а до нея твоето шарено чаршафче.
Онова на цветята. Ти много го обичаше.
Чакаше само да го застеля и веднага бързаше да си легнеш на него...
Здравей, мое цветенце!
Не ни мисли. Добре сме.
Знам, че и ти си добре.
Там... Горе!
Да ни чакаш!
Хей, поспанливке!
Прегръщаме те!
Не те забравяме!
Ейприл!!!
ТВОЕТО СЕМЕЙСТВО
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
