7.08.2010 г., 22:08

Писукане

878 0 4
3 мин за четене

 

Обичам да спя в неделя  следобед. Усещането, че почивните ми дни стават три, е невероятно. Или, по–точно, че получавам това, което  никой друг не е получил. Минутите, отброяващи преминаването ми в реалността и, успокоена и отпусната, оставам още малко леглото. 

Навикът на годините ме отведе в кухнята. Джезве, вода, лъжичка едро  смляно кафе. Всеки път си мисля, че, за да е нещо истинско, топлината трябва да дойде отвътре, отдолу. Като огън. И това кипене! Как леко ме понесе с пролетта на село...

Стоях току- що събудена под вишната на двора. Краката ми - затоплени и голи на влажната земя, раменете ми - затоплени и голи, опрени в топки цвят. И някаква свирня. Самоусещане за живот.

Звън. Звън на телефон:                                

Още няколко дни и ще изкипи всичко.

-  Димитър се обажда.

Слънцето ми намигна.

-  От Чикаго... от нашето село.

Пчелите се засмяха.

-  Не те чувам. Ще набера отново... Писука.

Митака. Млад мъж. Хубав българин. Тръгна да гледа световното по футбол и остана там. Още не се е върнал, само се обажда. В началото - от време на време, по празниците, а напоследък – през вечер.

Кафето ми изстина в очакване до телефона, а споменът нахлу в мен...

... Танцувахме бавно. И дълго. С дъх на вино, богатият американец  ми разказа живота си. Когато минал трудното и мечтите му се изпълнили, когато имал всичко, останал сам. Вътре в себе си. И тогава кръвта му започнала да писука. Точно така – да писука: пиу, пиу, пиу. Тревожно и жадно. Току-що излюпено пиленце. От ден на ден пиленцата ставали все повече и повече, а звукът – убийствен. Не спял, не работел, не любел. Тръгнал по лекари. Казал на жена си. На приятелите си. Нищо. С часове ходел по улиците. Започнал да пие. Дар на църквата дарил. Пак нищо. Всеки шум наподобявал писък. Даже думите, които изричал, първо преглъщал, за да препокрие онова, което чува вътре в себе

Спряхме да танцуваме. Помислих си, че е пиян.

–  Знаеш ли защо съм тук?  

-  Не, не знам  - отговорих аз.

 Той замълча.   После ме прибра до себе си и тихичко ми прошепна.

 - Да спра писукането.

И едва тогава ми заговори на чист български език!

 -  С лед хилядите изядени хамбургери, след постигнатото, почвайки от нулата – това ДНК. Мамка му! Заради него съм тук! Шифърът му е: Държава, Народност и Корен. Първите две можеш да ги излъжеш, да ги замениш, но Корена – никога. Никога! Коренът как тегли, особено ако е здрав и жилав, само аз си знам. И то напролет. Ето,  повече от  четвърт век аз, който мога да живея навсякъде по света, април съм си у дома. Събуя  се бос и крача по ливадите, наведа се и разтрия между ръцете си голяма буца земя, изпия една ракия и дотам. Край на писъка!

Ако има щастие, то е да успокоиш кръвта си. Кръвта няма поданство, няма карта, няма цена. Дали пък моята пъпна връв не е била дебела, кожена – като връвчицата на дядовото ножче... той и с него  си умря. Завързано на кръста му...

- Чувам те, Митко.

 

 

                                                                                   Стефка Галева

                                                                                   Гр. Сандански,  1994г.                                                                                                                                                                                                                    

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Галева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...