29.01.2014 г., 9:53 ч.

Плесницата 

  Проза » Разкази
1131 0 4
1 мин за четене

Плесницата,

отзвучава в душите ни докато сме живи! Особено, когато е несправедлива, тя безжалостно се врязва в съзнанието ни и остава там да тлее! И по никакъв начин не можем да я изтръгнем, да я изтрием и избягаме… от себе си!

 

Времето сутрин най не достига! Татко се насапунисва и точи бръснача, мама премита двора, дядо - на саите с овцете, а баба пържи в тигана дебели колачета… 

Двамата със сестра ми, сколенени до синията, пред калйдисаната черна тава, чакаме баба да подаде следващо колаче…

 

Закуска с колаче, петмез и бърканица, е блаженство -  нюанс от усещания! След всяка друга закуска към единайсет часа започва да ми притъмнява от глад, но хапна ли колаче, издържам до вечерта…

 

- Следващо колаче е за мене! – внезапно каза сестра ми.

- Ама, нали аз съм наред! – напомням учуден.

- Мой ред е, ти току изяде твоето…

- Не съм, ти изяде последното, мой ред е…

- Не е твой, мой е! - крещи сестра ми…

- Ама как, като е мой! – крещя аз…

Дойде баща ми:

- Стани! – каза строго.

Ставам - последва плесник!... Искри светват в очите, няколко секунди не виждам нищо, стоя вцепенен, чувствам, че не мога да преглътна… Дочувам гласа на баща ми:

- За ядене ще се карате!...

Сестра ми проплаква:

- Видя ли, сега какво стана!...

 

Излизам на пръсти навън - не мога да остана вкъщи… Буца в гърлото ми, искам да заплача - не мога…

Тръгвам бос, без торбата с тетрадки,  към училището…

 

Един ден питам сина ми:

- Аз теб плескал ли съм те някога?

- Да, веднъж, един шамар, още го помня…

Не мога да се сетя и го питам:

- А кога е било, по какъв повод!...

- Ми, карахме се със сестрата за някакви мекици…

 

 

© Никола Тенев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, щото си имаш сестра. На нас, с брат ми, разделяха по равно шамарите и заслужени или не, поне не пренебрегваха никой. Много ми хареса - обля ме водопад от стари семейни спомени. Поздрав!
  • Интересно. Харесах! Замисли ме за незаслужените и заслужените шамари в живота.
  • И аз помня един шамар. И него заради сестра ми го отнесох или заради голямата ми уста. Нека да е заради нея, по-ми харесва
  • Случва се и това !
Предложения
: ??:??