25.05.2013 г., 11:39

Плодотворно

763 0 2
1 мин за четене

Знаете ли, драги ми читатели... много пъпеши има на тоя свят и много дини има... Тъжна ли е тази констатация, аз трудно бих определила... И тъй, на шега, на майтап, господин пъпеш залюби някаква пъпешка. Но той знаеше колко е трудно обичаш, след като вече си обичал веднъж. Странни тикви имат пъпешите и рядко мислят за семките, които носят в себе си.  Дините от своя страна пращят от сладките си сокове и червенеят отвътре, докато повърхността им зеленее. "Как ще си умра млад и зелен" казваше преди време поетът... само че той не мислеше за дините тогава... И дините умират зелени и млади, но сокът в тях тогава е най-сладък. И малките черни семчици, наредени в редичка, чакат своя господин мишница. Ооо, колко е малък светът... възкликна една зелка, заровена в собствените си листи. О, колко е дълъг пътят на ходещите и мъчен е, защото пак ще се върнат отдето са минали. Само краставиците пилееха поглед в небето, неразбиращи, че слънцето отразява червенината на домата. Тъй ще свърши приказката, драги ми читатели... и казвам приказка не като форма на нещо магично, сътворено да обогати детската душа, а приказка като самотен старец, притихнал до изсъхнала върба, захласнал се в собствения си глас. Навън отшумя дъждът и се разпука нов живот...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...