По алеите на тишината...
Притискам устни.
Погребвам усмивката.
Поглед – наляво... и надясно...
А после се спускам по алеите на тишината.
Така да бъде. Така да е.
Бях уверен срещу презиращите очи на тъгата. Продавах душата си в петнадесет минути. Някъде – в дъждовен уикенд, разнасящ ароматите на пролетта. Между четири стени и отекващи любовни слова. С препускащи емоции, тичащи като роби на ежедневието. И бълбукащи чувства, размътващи съзнанията ни. А ти впиваш ноктите си толкова дълбоко. Почти прошепваш, че е време...
Но как да спра... да искам?
Едва откъсвам се от устните ти. Чувствам се виновен без вина. И ме наказваш. Или пък ме провокираш, за да се ядосам?! Студените течения отнасят онзи поглед. Отдалечаваш се и става до болка познато. Твърде сиво за приемане. Твърде мрачно за живеене.
Но вървя.
А ти знаеш, че е бурно в мълчанието ми...
https://www.youtube.com/watch?v=wW2jXYn3_4Y
© А.Д. Всички права запазени
Свързани произведения
Тишина, тишина...
Чувства, пропити с мълчание. Мъртви пеперуди. Угаснали пламъци. Ледена вода.
Досети ли се?...
Хартиената любов доставя ли ти онзи екстаз? Перо ...
Коментари
-
Пепи, благодаря ти за вниманието! 🌹
-
Без вина виновен, в тая вихрушка от чувства. Върви! Дано по-скоро намериш изход!
-
Присъствието ти винаги ме усмихва, Светле! Благодаря, поздрави! 🌹
Благодаря и на всеки прочел! -
Запазената марка на лирическия - да е Море от Любов и по своему да общува с читателя, превземайки интимното му пространство вълнува и преобръща гледната точка... Поздравления, Ади! ♥️♥️♥️♥️♥️
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
