***
- Коя? – опулих очи срещу навляклата нафталинови музейни експонати, вместо нормални дрехи, наборка. Горе-долу, де! Така, като я гледах, беше почти на моята възраст.
- Лето 1932. – повтори ми тя. Гледаше ме така, все едно аз, а не тя, съм облечена в бабешки дрехи и съм отишла на голям рапърски купон.
- Стига бе! Ти, май, се гъбаркаш* с мен! – веднагически и отвърнах, изстрелвайки така думите, че за малко да се задавя от бързане. Ма, тая, сериозно не е добре! Тук, сигурно снимаха някакъв филм за старите времена и сега, тя ме взимаше „за мезе”. Докато го умувах, наборката намести кърпата си, така все едно се чеше по главата. Заприлича ми, също като Гера от нашия клас, когато се налага да се напъне, че да снесе някакъв отговор на задача, която нито е виждала, нито пък и е ясно защо трябва да я решава.
- Че то преминаха веке* гъбите! Има от манатарката тук - там из корията, ала още се не къне! Младо е...
- Ма к,ви гъби бе, жено?! - хванах се за челото, пък и да не я гледам, че направо…И ...