19.10.2022 г., 13:07

Политическа смелост

1.4K 0 4

Най-добрият порок на бъдещето, е миналото.

Едни помним, а много други не познават.

Много се пребориха, а много други страдаха.

Потопихме се в реки от речи с обиди и страдания.

Агресията ражда агресия,а отрицанието ражда отрицание на отрицанието.

Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила. А това докога?

Нека спорим, но да не се обиждаме. Нека се борим, но да не се убиваме.

 Без мощ няма ден и без него няма и нощта.

Само от нас зависи всичко това.

Нека този излезе нещо по-добро. 

И затова мислете!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yoana Stamatova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А, ако се размислим,... кой ще сърба шкембе чорба с люта чучка и ще слуша чалга
  • Идеализма е толкова по-вреден, колкото по-големи са идеалите. А когато от думи се мине на дела, всичко остава в прахта. Само с мислене и думи не става.
  • И без Оруел ще съмне. Той е мъдрец. Но щом всичко зависи от нас, българите, защо обичаме да крадем? Ние само за това мислим! И избираме крадците като свое олицетворение. Аз имам отговор. И той е агресивен. Не е достатъчно да си смел и силен. Трябва да си отговорен. Не е достатъчно и да си добър. Трябва да бъдеш справедлив. А за това се иска ум. И опит. Понякога - мъдрост. Но това означава да не си българин, а той е собствен тип бълха. Хилядолетна!
  • Добре.

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...