Помилване
Короната на гордостта ми е обелена... и пропуска - смръзнали капчици... ледено остри.
Забиват се тежко в зениците и смучат - нагарчащи глътки живот.
Всеки път ме пленяваш с образното. И всяка стъпка е виене на свят. Опушени стъкла и призраци с човешки лица... кръжат около бездънните кладенци - извор на прикрити дързости. И похот, облечена в ризница.
Седя и гледам силуета пред себе си. Тъмна сянка. Едва различавам очите отсреща. Интересно как неизконсумираното желание по някого те изгаря цялата. Страстта бавно отшумява, но неутоленият копнеж си остава такъв, остава в теб без значение колко задоволена се чувстваш: никога не е достатъчно. "Копнежът си е копнеж. Водата не го отмива и слънцето не го изсушава..."
Съзерцанието пречиства... и внася топлина във хаоса. И грубостта съблича маската. И боите се разтичат - напуснати. Съблазън крие всеки избор. Ти дойде като повикване. Душата си сгодих за утопичното... за стъклено красив пиедестал. Ще пречупя гръбнака на подсъзнателното. А годежният пръстен се превърна в окова... и скърца ръждиво, безпътно...
Паметникът на заблудата свален е. Не обичам мраморни загадки... а прозорливост, скрита в къдриците. Намекваш ли за близост или...? Пак тълкуванията са погрешни?
Примката я срязах, с ледната кама на обесените чувства. Зовът се изражда в изкупление... обричам го на безпосочност. И на жажда за изгнание.
Ще си открадна късче страст от миналото. Неутолена. Стенание ще бъде всяка крачка. Задушена. Ще поробя копнежните ти зародиши... а докосването с изпръхналите устни ще е милостиня...
© Ралица Стоева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чета те на един дъх, не леко, тежко! Не , защото те усещам трудно, а защото думите ти винаги тежат....на място!
-
Чувствата,които изразяват творбите ти са толкова дълбоки и истински...!Браво!
-
Копнежът може би е прелюдия към любовта, понесъл в себе си недоизказаните сенки на миналото, които искат да се претворят в очаквана красота.Някаква странна смесица от незабрава и желание за обичане. Но е красив и се загнездва навсякъде. Пълзи и гали. Души задушното и иска да излезе, но си остава стаен, докато не разцъфне в чувство или не се отдаде на неразбрано минало.
Браво! -
Винаги те чета с голямо удоволствие. Интересно се изразяваш.
``И боите се разтичат - напуснати...`` Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
За пореден път ме разби!
Страстта отминава,но копнежът си остава...Сигурно знаеш колко си права...
Чета те на един дъх,връщам се и препрочитам и винаги има нова дума...