Порязаната дума
1.2K
0
0
Кървящ, порязан сън.
Очи, разпръснати в празнотата!
Мелодия - безценно докосване.
И сливащи се кротки спомени...
В които нищо не е обещаващо.
*****
Противно е, когато облаците
са разпръснати, като въпросите, които
се скитат с всеки уличен разговор...
******
Тротоарът се усмихна.
Улицата потегли към тишината!
... на Пролет слънцето потъва в пот.
Дърветата крачат към своите брадясали дни.
... Тя се усмихна, когато си спомни -
за празния свят на огромното колебание!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петко Петков Всички права запазени
