28.06.2019 г., 10:28

 Последен шанс – 10

1.2K 1 3

Произведение от няколко части към първа част

3 мин за четене

Когато таксито зави по нашата улица и спря пред моя дом вече се радвах, че се прибирам. Рамон ми помогна да сляза от колата и като се подпирах на него се добрах до дома. На вратата беше изскочила Инес, а след нея Алда и Рафаел. Вътре ухаеше на вкусна супа и цветя. Не можех да не позная мирисът на орхидеите. Прегърнах внимателно дъщеря ми, Алда и Рафаел и вече се чувствувах в свои води. Толкова е хубаво да си у дома. Трябваше ми почивка и аз легнах на спалнята. Инес дотърча при мен. Очите и светеха от радост. Забърбори и ми разказа за изминалите дни. Бях натъпкана с лекарства от сутринта, така че очите ми се притвориха и аз потънах отново в сън.
Хапвах по малко, поръчвахме да ни носят храна от една гостилницата, ставах вече до люлката в двора и бързо се възстановявах. Алда идваше да ме види и винаги носеше нещо. Рамон беше всеки ден у дома. Ходеха с Инес до пазара за зеленчуци и плодове, купуваха и друга храна, поливаха тревата и цветята в двора. След обед отиваха на плажа, вземаха и Рафаел. Забавляваха се до късен следобед. После се връщаха уморени и изгладнели. Вечеряхме заедно. Сядахме на верандата и пиехме сокове и бира. Инес все повече се привързваше към Рамон. Тя нямаше баща и виждаше, че той се занимава с нея. Бяха добри приятели.

Вчера Рамон я изненада. Донесе една кутия.
Инес, виж какво има в кутията.
Тя бързо я отвори и извика:
– Оооооооооо!
Едно сладко котенце я изгледа с ококорени очички. Малка топчица – бебе – не повече от два месеца. То беше рошаво, бяло, с две оранжеви петънца на двете уши. Инес го нарече Анита. Гушкаше го цял ден. Слагаше му мляко в паничка и не го оставяше да спи. Голяма радост беше това малко животинче. Инес грейна, хвърли се на врата на Рамон и повтаряше безспир:
– Gracias! Gracias!
След вечеря Рамон си тръгваше. Вече знаех за него, че е няма съпруга и деца, и че е треньор. Беше самотник като мене. Занимаваше се с юноши за водни скокове от трамплин и след няколко дни, като му махнат гипса от ръката започваше работа. Започнахме да си говорим по-свойски. Стъпка по стъпка се опознавахме. Беше добър човек. Усещах силното му рамо до себе си. Не говорехме за чувства и любов, но любовта не е ли във всички дребни неща, които той правеше за мен… в засмените му очи, в приятелската прегръдка, в нежната му целувка за лека нощ по челото ми… Помогна ми да се изправя на крака и да стана емоционално по-силна. Не говорихме и за операцията, все едно никога не се е случило…
Изниза се месец и ми предстояха нови изследвания. На пръв поглед не усещах нищо, чувствувах се добре.
Сутринта Инес си взе велосипеда и тръгна към близкия магазин за закуски и аз я чаках в кухнята. Какаото беше вече сварено, а тя не се връщаше. Измина половин час, после още толкова, вече повече от час… Надничах през прозореца, но нямаше и помен от Инес. Набрах телефона и, но мелодията се чу от нейната стая. Нямаше навик да го носи непрекъснато със себе си. се е отбила у Алда и Рафаел? Звъннах, но не е била там.

Тръгнах към магазинчето забързана. Чудех се къде се е заплеснала… В магазина я нямаше. Продавачката ми каза, че днес не е идвала в магазина. Гледах я невярващо. В главата ми изникна мисълта за влизането … у дома ни. Не бях казала на никого, нито на Рамон, нито на полицията… Стана ми зле. Краката ми омекнаха и се подпрях на един стелаж. Стана ми задушно, ръцете ми лепнеха от пот. Свих се от притеснение…Защото осъзнах, че Инес е изчезнала…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дай боже
  • Рамон ще оправи нещата(поне така ми се иска).В очакване съм,поздрав.
  • Много и се струпа на главата...

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...