Непохватно отваря вратата, придържайки тъмното кожено яке към тялото си. Последното, което виждам, са косите й. Мисля, че изпусна ключовете и се наведе за тях. Не се обърна повече. Какво си въобразявах?!
Апартаментът спи. Тихо е. Светят само онези малки лампички в коридора и хола. На масата е оставена чиния с вечеря. Прилежно са подредени приборите, чашите. Както винаги. Заболява ме. Толкова дълбоко и силно, че ми идва да блъскам главата си в стената. Душата ми вече е проплакала. После тя се появява с бавна крачка към мен. Облечена е в сатенената си нощница – любимата ми. Красива е дори сънена. Не мога да я погледна. Иначе ще й призная, че съм й изневерил. Очите ми издават всичко онова, което само привидно се опитва да запази своята истина. Надига се на пръсти и се насочва към устните ми. Извъртам глава и усещам целувката някъде около шията си. Оформям лъжата за натоварения ден и несполуката в работата. Разбира ме. Винаги ме е разбирала. Тази жена е просто различна. Вече ми се крещи. И ...