8 мин за четене
Взаимно е, любов.
И аз те ненавиждам.
Помниш ли мига, в който спря погледа си върху мен... за първи път? Да, онзи януари преди... нека не броим годините точно сега. И двамата знаем, че вече нямат значение. Ти... и аз. Един срещу друг. Кой би предположил, че някой ден ще се превърнем в съвършени непознати. Натоварени... с десетки хиляди моменти заедно. Какво изпита, когато очите ти се спряха върху моите тогава, в онзи миг? Желание? Жажда? Гледаше ме като полудял. Сякаш някой те беше лишил от нормална реакция. Сякаш виждаше жена за първи път. И за първи път тя стоеше право срещу теб. Много по-късно разбрах, че си имал десетки жени. По-опитни, по-добри, по-красиви. И все пак сърцето ти остана с мен.
– Познаваме ли се? – гласът ми изневеряваше. Не вярвах, че съществува мъж, пред когото в края на краищата ще се разтреперя. Но се случи. Питам как си се чувствал ти, защото аз бях объркана. А знаеш, че не съм от хората, които се объркват лесно. В очите ти прочетох глад. За мен. Желание... да в ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Интересно е на терена с теб, Яна!
С благодарности за приятните моменти в процеса!
Илюзорно предсказуемо е след тази женственост...