Погледнах я, не ми изглеждаше на луда, просто искаше да прикрие тъгата си или да рецетира пред своеобразен зрител, смълчани в очакване на полъха листа...
- Представям си, как започвам с песните на Едит Пиаф, после стихове от Яворов... после Вапцаров... и накрая Димчо Дебелянов... и завършвам с няколко народни песни...
Погледнах я отново, в очите й забелязах тъга и разочарование... дали е най-лесно да очерниш някого, за го зачеркнеш и да погубиш талант....
- Знаеш ли, любими поети са ми Дебелянов, Пейо Яворов - говореше тя, сякаш на себе си - Знаеш ли стихотворението '' Заточеници '',... виждам се тук, сякаш на кораба..., ''Арменци '', изгнанници клети, казва Яворов. Свирех на акордеон, пеех песните на Едит Пиаф, така развличах състудентите си, аплодираха ме. ... не не бях влюбена в никое момче, просто правех любов защото беше модерно, един вид така изразявахме своя протест срещу порядките, очертават ти две линии и не можеш да ги заобиколиш или прескочиш, движиш се между тях... Любим писател ми беше Антоан дьо Сент Екзюпери и неговият ''Малкият принц '' по детски забавно, но истинско...
- А ти, чела ли си нещо от Джордж Сант... - попитах неочаквано.
- Войнико,... ти ме учудваш,.. сигурно говориш и френски език, а..
- Разбира се, и то много добре - отвърнах гордо
И започнахме разговора на френски език, помислих си, остава някой да ни слуша, че говорим на чужд език и хоп мен пък да ме заточат някъде из Видинско,... дожаля ми за милиционерския старшина ще има да го разпитват, как не е открил друг вражески елемент, и то под носа му...
Поех си дълбоко въздух и се усмихнах на глупавата си помисъл...
Селото се подготвяше за някакъв празник, сковаха трибуна на площадчето, дежурната украса за такива случай,.. да живее,... вечна слава,... няколко знамена,... Очакваха вечерно представление на самодейна музикална и танцова група от окръжния град за тържеството,... ''проба,.. проба '' ехтеше от уредбата... Окръжните самодейци така и не дойдоха... но народът не се разотиваше...
На импровизираната сцена се появи нещо като клатушкащ се клоун, по-скоро маска на клоун с черен шлифер и акордеон в ръце... Засвири малко неуверено първите акорди, после набра сили...
маската запя на френски език песен на Едит Пиаф,... последва ''Децата на Пирея''... публиката се екзалтира.... Маската остави акордеона и започна да рецитира ''Заточеници '', ''Арменци ''...
''Червените ескадрони '', вървеше из подиума с микрофон в едната ръка, а с другата сякаш пресъздаваше образи от стихотворенията... с артистичен жест преметна през рамо акордеона и продължи да свири и пее на френски език,... след последните акорди, отново рецитал... Димчо Дебелянов,... маската вървеше отново с микрофон в ръка,... очите на публиката я следваха....
Прегърна отново акордеона, засвири и запя ''Девойко мари хубавааа... девойкооо '' а ехото от черните камънаци отвръщаше '' ааа... ооо''...
Маската с бавни клатещи се движения се прибра зад завесата...
Публиката мълчеше,... изведнъх възгласи '' бравооо... бравооо '' ръкопляскания...
Това бе Мая...
Оставаха ми няколко наряда и няколко срещи с Мая, исках ли да се прибирам в казармата или с радост бих изкарал още тук сто дена...
- Искам да те помоля нещо - ми каза тя на една от срещите. - Тук зад камъка ще поставя под малко камъче листче с телефонния номер на родителите си,... обади им се като се прибереш, кажи им, че съм добре... Разбирам борбата в теб,.. ако би се съгласил веднага, щеше да е по-подозрително и няма да им се обадиш,.. все пак те моля, утре ще оставя листчето, а ти ако искаш го вземи...
Е, аз ще си тръгвам,...
Останах като замаян, ръката ми затършува за малко камъче... очите ми се замрежиха..
Добре, взимам листчето,.. откъде ще се обадя, всички извънградски разговори стават с поръчка от пощата,... докато чакам да ме свържат телефонистката вече се е обадила в милицията и двама милиционери ме арестуват,... изменник на родината, и понеже си здрав и много як две години ще чукаш камъни в някоя кариера,... отиде и студентство и всичко по дяволите,... и на кого ще давам телефонния номер на родителите си да им се обадят,... Усети буца да се спира в гърлото ми...
Любопитството надделя и на другия ден взех листчето, сложих го в джоба си,.. гореше, сякаш жарава имах...
Седях на същите черни камъни,.. как досега на никого не са попречили та да ги избута в дерето... само го нямаше малкото камъче...
Когато отидох на обичайната срещата, тя вече беше там... спокойна и замислена
- Какво измислих вчера... - ми каза тогава - Не се обаждай , опасно е и за двама ни, ако имаш път към София обади ми се като се уволниш, ще ми бъде приятно...
На другия ден дойде и смяната на караула,.. предадох - приех и се запътих към камиона., на около 10 метра от него стоеше Мая
- Сбогом, войнико...- каза тя и помаха с ръка
Дали е заплакала, може би, защото с длан сякаш бършеше сълзи....
Преди да се дипломирам, бях позвънил на телефона от листчето.
- Аз съм състудент на Мая, може ли да я чуя...
- О, тя се омъжи за французин и живеят вече в Париж...
При честите си минавания през София зърнах на аерогарата афиш ''Моноспектакъл на една звезда''
''Животът и аз '' Мая дьо Дижон...
Успяла е...
Подкарах бавно през селцето, виждаше се огромното церово дърво сякаш помахваше с клончета и казваше ''Знам всяка тайна от столетия,.. не ме сломиха ветрове и бури, защото имам дълбоки корени...'' на двайсетина метра зад него се гушеше табелката за края на селото...
/ следва продължение /
© Petar stoyanov Всички права запазени