Jun 29, 2021, 9:35 AM

Прашасали спомени 4 

  Prose » Narratives, Others
578 3 5
4 min reading
Погледнах я, не ми изглеждаше на луда, просто искаше да прикрие тъгата си или да рецетира пред своеобразен зрител, смълчани в очакване на полъха листа...
- Представям си, как започвам с песните на Едит Пиаф, после стихове от Яворов... после Вапцаров... и накрая Димчо Дебелянов... и завършвам с няколко народни песни...
Погледнах я отново, в очите й забелязах тъга и разочарование... дали е най-лесно да очерниш някого, за го зачеркнеш и да погубиш талант....
- Знаеш ли, любими поети са ми Дебелянов, Пейо Яворов - говореше тя, сякаш на себе си - Знаеш ли стихотворението '' Заточеници '',... виждам се тук, сякаш на кораба..., ''Арменци '', изгнанници клети, казва Яворов. Свирех на акордеон, пеех песните на Едит Пиаф, така развличах състудентите си, аплодираха ме. ... не не бях влюбена в никое момче, просто правех любов защото беше модерно, един вид така изразявахме своя протест срещу порядките, очертават ти две линии и не можеш да ги заобиколиш или прескочиш, движиш се между тях... Любим пи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Petar stoyanov All rights reserved.

Random works
: ??:??