Пред риск - II
„Бебето-вселена” бе еволюирало. Представата на Гът и Фери за възможността една високоразвита цивилизация да създаде свое подобие бе истина, която Земляните още не бяха в състояние да осъзнаят, но интелигентната форма на живот, достигната на тяхната синьо-зелена планета, продължаваше да се усъвършенства, тя беше факт и това даваше кураж на учените от планетата Пейл да продължат с Големия експеримент. Той можеше и трябваше да бъде доведен до все по-успешно развитие, но затова бе наложително да се преодолеят и радиационните заплахи за живота. Идеите на физика Едуард Харисън, развили тези на Лий Молин – за „естествения подбор между вселените” и че господстват именно тези, които притежават най-качественото „ДНК, съвместимо със създаването на високоразвити цивилизации”, особено допадаше на Пейляните и им даваше смелост, за да продължат усилията си на тази обещаваща планета.
Обикновено извънземните търсеха млади, нестандартно мислещи хора, особняци, защото техните умове предполагаха лесно възприемане на странни идеи и само като им се подхвърлеше прашинка от началото, те сами, постепенно и настъпателно, успяваха да го доразвият и то така, че дори и Пейляните можеха да научат нещо за собственото си минало, пък и нови, неподозирани дори и от тях особености, полезни за доусъвършенстването им. Интересно беше как случиха на Исак Нютон, а след това на още много други Земляни, способни да продължат финото развитие на материята.
Сега Ойл и Ейл, след като уведомиха за проблема управляващите на Големия експеримент, очакваха по-скоро да им изпратят помощници от родната планета, за да могат бързо да организират търсене на будни умове във всички учебни заведения на Земята и особено там, където се изучаваше ядрена физика.
Следва продължение
Гът и Фери – „…през 1987 г. Алън Гът и Едуард Фери от МТИ задали друг хипотетичен въпрос: как една високоразвита цивилизация може да раздуе своя собствена вселена? Те вярвали, че ако успеят да отговорят на този въпрос, ще могат да бъдат в състояние да отговорят и на по-дълбокомисления въпрос защо Вселената е започнала да се раздува.
Те открили, че ако концентрирате достатъчно енергия в една-единствена точка, ще се образуват спонтанно съвсем малки мехурчета пространство-време. Но ако мехурчетата бъдат прекалено малки, те ще изчезнат обратно в пространствено-времевата пяна. Само ако мехурчетата бъдат достатъчно големи, ще могат да се разширят така, че да се превърнат в цяла вселена.„ Из „Бебе-вселена в лабораторни условия?” от „Физика на невъзможното” на Мичио Каку
Едуард Харисън –„По отношение на космологията гностическата картина на земята и вселената не се различава значително от разбиранията на античния свят. Тя е подчинена на трисъставна структура - небесни сфери, земя и подземен свят. Гностическият поглед към космоса противоречи на останалите древни религии по изтъкнатата по-горе дуалистична тенденция, според която произходът на вселената се дължи на висши сили и те, често наричани ангели или еони, са враждебни към Бога и хората. Поразителен паралел на гностическата космогония предложи през 1995 г. астрономът Едуард Харисън от Масачузецкия университет (САЩ), който се опита да обясни хармоничността и интелигибелността (умопостижимостта) на вселената посредством нов модел, който допуска сътворяването ѝ от второстепенни метафизични сили, наречени от него "ангели". Той обаче приема, че техният замисъл е белязан от положителна, а не от отрицателна интенция.” Из „Гностицизъм, основни понятия, практики, история”;
ДНК – „Дезоксирибонуклеиновата киселина е нуклеинова киселина, която носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот и много от вирусите. ДНК понякога се нарича молекула на наследствеността, тъй като тя се наследява и се използва за разпространение на белези. При възпроизводството тя се копира и се предава на потомството.” Из „Уикипедия, свободната енциклопедия”;
Исак Нютон - "(на английски: Isaac Newton, произнася се Айзък Нютън) е английски физик, математик, астроном, алхимик, философ и политик. Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция." Из „Уикипедия, свободната енциклопедия”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
