Предчувствие за... две ръце
В стаята сме само аз и ти. Запалила съм свещи, за да е по-романтично. Ти ми говориш нещо, аз доливам вино в чашите. Предстои ни важен разговор, за какво искаш да говорим, не мога да разбера? Защо си толкова сериозен? Къде изчезнаха красивите думи, от които ми се завиваше свят? Колко години сме заедно, сякаш вчера се запознахме? Срещнахме погледи и... си казахме, че ще сме заедно завинаги. Тези години изминаха толкова бързо, като един миг. Толкова ли отдавна беше времето, когато се къпехме в погледите си, когато не можехме и минута един без друг? Когато се смеехме на внезапния дъжд и винаги звучеше музика в душите ни. Какво се случи, как се отдалечихме?
Тази вечер ще се разделим... Прощална вечер?! Какво говориш?! Нещо не разбирам. Преструваме се, че ни е добре, а всъщност живеем по навик? Защо мислиш така?! Аз съм разсеяна?! Безпричинно весела?! Не, не съм влюбена в друг. Вярвах ти, ти ми вярваше... Какво се случи между нас? Нима наистина навикът се настани помежду ни? Нали летяхме в облаците, кога изчезна любовта? По-млада ли си намери, какво стана? Ти отпиваш от кристалната чаша, а аз искам да съм чашата в ръцете ти и да отпиваш от мен... глътки сладка нежност, както преди...
Тръгваш ли, наистина? Ще ми липсваш! Ще си спомняш ли за мен в дългите нощи, когато не ти се спи уж случайно, а всъщност аз се инатя и не искам да се махна от мислите ти. Мислех, че съм омагьосала сърцето ти и е само мое, но явно...
Вече тръгваш? Тя те чака?! Е, тогава...
Още пари моята целувка на устните ти... животът без теб няма да е същият... Ти тръгна и домът опус
тя, само снимката, на която сме усмихнати и безумно щастливи, ще ми напомня за лудата ни любов. Спомняй си за мен... понякога. За сладките ми целувки, парещите ръце... запалващи и най-студените нощи... Не, забрави ме, защото аз ще те забравя, иначе ужасно ще боли. Пожелавам ти да срещнеш истинската любов! Аз с теб бях в Рая. Само се моля Господ да те пази за мен, защото съм егоистка и ще вярвам, че това не е краят.
Зад прозореца цяла нощ вали като из ведро. На масата има две недопити чаши, пълен пепелник и... свещта догаря... удавена в моите сълзи. Тъмно и страшно тъжно, че ще мога и без теб.
Това е било само сън!!! Събуждам се до теб и разбирам, че вече ще те пазя само за себе си, че ще ценя всеки миг с теб. Не искам да те загубя! Не, не сега! По-точно – никога!!! Искам този миг да продължи вечно, да те гледам как сладко спиш. Да те будя всеки път с целувка, всеки път, за да знам, че ще се върнеш за още... Не трябва да забравям, че те обичам, че си ми скъп, че си моят живот, моят смисъл и аз да съм жива. Този сън... Това е знак, че не трябва да забравяме какво е било. И че нечий случаен поглед не трябва да ни изкарва извън релси, защото всички приковани в нас погледи са вследствие на любимия поглед, в който се къпем и изглеждаме щастливи, защото наистина ни кара да сме щастливи. Но когато дълго го имаш, свикваш с него него и започваш да търсиш... Какво? Защо? Чуждо щастие, при положение, че си имаш свое. Малко ли ни е, искаме още? Колко щастие може да понесе човек? Та то се побира само в две ръце и е предостатъчно, но... Чужд поглед, в него откриваме тези искри, които вече не виждаме в очите, в които сме се влюбили, защото сме свикнали с тях. Или сме ослепели?! Дали се замисляме, дали го знаем или просто трябва да ни се присъни и чак тогава да разберем. Дано не е късно за... две шепи щастие. Отваряш очи. Колко си красив!
- Прегърни ме!
- Какво ти става? Откога си будна?
- Нищо, просто се сетих, че те обичам. Искаш ли да останем цял ден в леглото и да си припомним, че сме лудо влюбени?!
- Нали сме на работа, хайде, ставай!
- А ти обичаш ли ме?
- Хайде довечера да поговорим...
- Довечера?! По-рано отговаряше с „Да” и то веднага. Обсипваше с целувки лицето ми и аз не можех дъх да си поема. И този сън... Вчера пак някой звъня по телефона и мълча...
- Не те чувам, искаш ли кафе? Да те закарам ли, навън вали...
- ... като из ведро, знам... Всичко знам... Тръгвай, аз...
Гледах през прозореца, вече говори с нея по телефона. Знам, помня как всяка минута искаш да чуваш гласа на любимия, опияняваш се от мисълта за предстоящата среща... Качва се в колата и потегля към... любовта си и това не съм аз. Ужасно е! Нищо не е вечно, а и ние не умеем да улавяме мига. Мислим, че ще живеем вечно или не мислим изобщо, забързани по пътя си за... никъде. Пътят към края. А нали уж знаем, че няма никакъв път към щастието, а щастието е самият път. Знаем, всичко знаем, но се изгубваме някъде по тоя дълъг път в търсене на нещо, което... е до нас. Какъв е смисълът? Уж всичко ни е ясно. Защо се случва така, защо? Такъв е животът? Не, такива сме ние, трябва да загубим нещо или някого, за да го оценим. Тъпо, защото го знаем и все пак го допускаме.
- Ало, трябва да се видим, трябва да ти кажа... Тази сутрин се случи нещо, което...
- Какво?
- Не е за по телефона.
- Къде си, идвам...
- Не, не мога, нямам време. Всъщност... връщам се, това е, затварям.
Вече нищо не виждам, дъждът и сълзите ми се сливат... И изведнъж... две ръце ме обгръщат...
- Любима, сънувах кошмарен сън, че се разделяме. Тръгнах си, а сърцето ми остана тук. Болеше ме, не може да се живее без сърце. С теб се чувствам цял, ти си моята половинка, ти си... ме омагьосала... Ти си...
Вече не плачех, вече ридаех... от щастие, че отново съм цяла...
Филма „Предчувствие” със Сандра Бълок, няколко песни
http://www.youtube.com/watch?v=lt4BlLAbIXw&feature=related
и този клип
http://www.youtube.com/watch?v=wNoaIOGgzUQ&feature=related
и написах, по-точно сглобих... "Предчувствие за... две ръце"
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Ние никога не живеем, а само смятаме да живеем."
Блез Паскал
От утре започвам диета. От понеделник ще ходя на фитнес. Край, от нова година спирам да пия. Пълним главите си с разни мисли и не чуваме какво ни говорят в момента, сякаш не е важно и така пропускаме, ах колко важни неща пропускаме.
"Ако някой не ви се усмихва, бъдете любезни и го дарете с усмивка! Никой не се нуждае повече от усмивка от този, който не може се усмихва на другите!" А това правим, ли го?! Не, нямаме време или ще ни помислят за луди. А аз го правя и е уникално в мрачния ден да видиш как твоята усмивка кара да изгрее усмивка на до преди малко намръщено непознато лице. Това е един красив миг и аз не го пропускам, а му се радвам, без да мисля какво, защо, а дали?!
"Приятел е този, за когото бих умрял. Любим е този, за когото живея." И въпреки всичко, любовта дава криле и без нея не можем.
И за да завърша в моя стил:
"Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили "Титаник".
Из "58 руски народни мъдрости
Джейни, благодаря ти!!! Усмихваш ли се?! Усмихвам се и аз...
Ангел, най-хубаво е, когато си сънувал кошмар да се събудиш и да разбереш, че всичко е било само лош сън. А най-хубавото е, че след това задължително трябва да започнеш деня си с усмивка и така всяка сутрин, защото всеки ден е чудо, само дето ние не го разбираме и...животът си е отминал някак между плановете ни да живеем. Дано живеем така, че и сънищата ни да са красиви, ако може, разбира се!!! -
Докосна и моята душа...
И дано в такива случаи...просто да сънуваме!
Поздравления, Светлана! -
"Дали се замисляме, дали го знаем или просто трябва да ни се присъни и чак тогава да разберем. Дано не е късно за... две шепи щастие. "
Сякаш ме удари ток...
Благодаря ти Светле за пророческите думи!!! -
А аз, наивникът, му завиждам!
А не трябва, Ангар! Нали знаеш, че ние понекога имаме много лица. Навън сме едни усмихнати, добри, а у дома, мърморещи, вечно недоволни. В службата мазни, в магазина капризни и така до безкрай. Обичам истинските хора, които са себе си навсякъде. Е и аз се опитвам да съм такава, но...Ако ти ме поканиш на среща, аз ще се изкъпя, напудря, гримирам. Ще си сложа най-красивата усмивка и два часа щ ти пърхам с миглички. Толкова мога да издържа, репетирала съм. А като се прибера, за да нямам бръчки, ще се нацупя на моичкия, защото снимка с блестящата ми усмивка съм му сложила до леглото, да не я збравя, като не я е виждал скоро на живо. Той ще ми изпълни каприза, за да не се развикам, защото го мързи да ме бие и на сутринта като ми сервира кафето в леглото винаги се стряска. Как за тези години не свикна, че вечер си свалям грима за по-хигиенично. Какво толкова, не приличам чак на баба Яга без грим, какво се прави итой на принц? Та така, скъпи ми Ангар...А ти би ли ми сервирал кафето в леглото?! Не?! Тогава той трябва да ти завижда!!! -
Пиши си както си пишеш, Светланал! Това е твоето амплоа, такава те познаваме и такава те обичаме! В литературата, както и в живота, трябва да го има всичко, но това не значи, че всеки трябва да пише всичко - всеки пише каквато е душата му и за това, което е в нея!
Само ето това ме смущава, по-точно - звучи ми фалшиво:"Питайте мъжа ми - той ще изпадне в потрес: жена му и добра са две различни неща!" Не е възможно към всички да си толкова добра, а към него - лоша! А аз, наивникът, му завиждам! -
О, Герда, благодаря ти!!! Любовта не е само мъка, не е и само радост, любовта е двете заедно, затова боли и е сладка, но я има, знам. Не само съм чела за нея, виждала съм я отстрани, изпитвала съм я и знам, че без нея е страшно. И също знам, че рано или късно всеки я изживява, за мое щастие, за да разбере лесно ли им е на влюбените! Ами не е. Нека на всеки да се случи, та да види разликата!!!
-
мечти и филми, за жалост, са по-често такива неща...
а може би наистина любовта не е само мъка и студ
но и това като в песен...
поздравления за написаното!
-
Ивон, благодаря за милите думи!!!
Татко ме е учил така, да се поставям на мястото на другите, преди да ги съдя. Такъв ли е животът? Вчера с моите приятелки точно за това си говорехме. Да, покрай мен има много добри хора. Ние взаимно си влияем и си помагаме кой, с каквото може. Понякога и една добра дума стига в труден момент. Личен опит имам, но не ми се пише за драми. Обещах си да пиша само весели неща. Когато съм изпадала в депресии съм посягала към касетите с комедии и те са ми помагали да се разсея и да погледна на света, на проблемите си от друг ъгъл, а да не задълбавам, че по-зле от мен няма. Искам да опиша една драма, но пак ще е с оптимистичен край, дано. Винаги трябва да има утре дори и без нас. А конфликтите си ги създаваме самите ние, понякога са само в главите ни и е жалко, че ги предаваме на другите. Лесно е да се живее хубаво, просто трябва да обичаш хората около себе си такива, каквито са и ако правиш нещо за тях, да го правиш от сърце, което значи да не очакваш нещо в замяна. Скоро една колежка ме попита винаги ли съм била толкова добра. Аз добра?! Разсмях се. Питайте мъжа ми, той ще изпадне в потрес, жена му и добра са две различни неща. А моите приятелки Надя и Мира, такива ще наговорят за мен: Тая чума ли, тая що знае, нещо сте се объркали?! Но аз наистина започнах да ставам малко по-добра и това ми помага да живея ПО-ДОБРЕ. И хората покрай мен стават по-добри и им е по-хубаво с мен, такава променена към по-добро. А с колко прекрасни хора ме срещна живота, сигурно е късмет!!!
Та такива ми ти работи, Ангар!!! -
Светланал, ти си от школата на хуманистите-утописти! И ти, и хората край тебе, и мислите им, и чувствата които изпитват - винаги са най-правилните и най-чистите. Ти винаги си склонна да разбереш, да извиниш и простиш, но това никога не ти се налага; край тебе всички са добри, и доброто у тях винаги надделява. С началото на разказа подвеждаш, че ще има конфликт, но се оказва, че конфликт няма.
Ти си образец как да мислим, как да обичаме, как да се отнасяме и държим един към друг. И всички желаят или мечтаят за такъв микросвят, какъвто описваш. Но такъв ли е животът?
"Познавам аз човешката душа - коварство крие тя, таи лъжа!"
Опитай да опишеш и някоя истинска драма! Таланта го имаш, само личен опит може би ти липсва! -
Валенце, трудна работа това с пробването от утре...Заслужава ли си, чакането...
Виктор, ти ме изненада повече!!!
Ице, напиши пародията, ще ми е интересно!!! -
Всеки път, когато пуснеш нещо, очакванията ми са да се позабавлявам с твоя хумор. Да си призная и сега се бях настроил така. Дори след първите редове, в главата ми се роди пародия на разказа ти. Но след всеки нов ред виждах колко глупаво ще е от моя страна да го направя.
Благодаря ти за чудесния разказ! -
Изненада ме!!
-
... ах, иска ми се.... но при мен приказката е дурга
- Кога ще спреш да пиеш?
- От утре ще се пробвам.
Искам развод.
- От мен не можеш да се отървеш....
-
Ивайло, ние още малко и ще си станем роднини, много често взехме да се засичаме. Ама не е лошо, даже ми хареса!!!
Blagonrava (Благонрава Слънчогледова), Вие имате прекрасно име и даже познавате. Да нямате кристална топка?! Но само я забършете, сигурно се е напрашила. Че съм садистка познахте, но не съм голяма, някъде около петдесет кила, почти колкото торба цимент. Благонрава, па и Слънчогледова?! За по-кратко мога ли да Ви наричам Съни?! Ако е удобно де...
Петя, както е тръгнало, утре и нас ще ни цитират. Първо теб, после и аз мисля да напиша нещо, дето...Абе усмихвам се, ама нищо не се знае, дано!!! -
Животът не е само красиви думи, но всеки миг , в който се чувстваме цели, е безценен!
Херман Хесе казва: Щастието е любов, нищо друго. Този, който познава любовта е щастлив.
-
Раздисърцателно, пишете ме от ревящите, ама голяма съдистка сте Лажова!
Сънлива Усмивка! -
Четох го на жена ми вчера, Светка! Вместо вечеря в ресторант...Засищаш душите ни, гладните, Лажова...Поздравления свише!
-
Нели, това е голям комплимент, не съм сигурна, че го заслужавам, просто подредих емоциите си, вдъхновена от таланта на другите. Аз ако можех да пиша поезия...Харесах си един куплет, по-точно едно изречение на дуета «Не пара», от песента им «Плач и смотри»:
Плачь и смотри со сторонъ
Счастье босиком по ковру перед сном.
Плач и смотри у него глаза твои
И если бъ не тъ, мъ бъ бъли втроем.
Те се развеждат и синът е при нея, а той има друга...
Плачи и гледай отстрани
КАК ТИЧА ЩАСТИЕТО ПО КИЛИМА ПРЕДИ СЪН.
Плачи и гледай, той има твоите очи
И ако не беше ти...ние щяхме да сме тримата заедно.
Е това с главните букви щях да открадна и да напиша свой стих, от който да настръхне и мъртвец, но...Само ако можех. Може би някога ще опитам и стих да напиша и картина да нарисувам, за да кажа с тях на света, че ако преди да направим, каквото и да е, ако поне малко се замислим, няма да правим непоправими грешки. Това искам.
Кадир, днес на моята страничка ти поднасям кристална купа и специално за теб я пълня със щастие. Като ми написа:
"Он не всё понимал,
Но одно точно знал",
си казах: толкова ми е познато и...се сетих за:
Она молчал не в попад
И не в такт подпевал
Он всегда говорил про другое
Он мне спать не давал
Он с возходом ставал
А вчера не вернулся из боя...
Днес е годишнина от рождението на Висотски. Няма случайни неща, защо се сетих първо за него?
После реших, че е това:
Сколько в жизни встречал людей
Сколько в сердце впускал гостей...
Сколко раз ошибался в них...
И моих дорогих друзей дал мне Бог...
Мой друг, на повороте дней
Вижу я все ясней кто настоящий друг
Друг не тот кто в застолье круть
И когда за здоровье пьют
Друг не станет тебе кричать: пей до дна
Друг почувствует что тебе, стало холодно на земле
И согреет своим теплом без вина...
Мой друг тъ уж меня прости
За все что нам пришлось пройти...
А то било за целувката на кристалния бокал, но...
Благодаря ти, умееш да замисляш, да даряваш хубаво настроение, за това ти благодаря, че те имам...мой друг!!!
Ех, Ена, понякога...тези сълзи, но само понякога са пречистващи и ще ти кажа, щастливка си, че я има тази вълна, а не умираш от скука. Би било жалко да не изживеем нещо толкова силно, което да ни разтърси и да ни накара да плачем. Това е изживяна емоция, а не само сиво живуркане. И ми се струва, че си заслужава човек поне веднъж да бъде разтърсен от плач по нещо, дори отминало, но го е имало!!! Прегръщам те с най-нежната си прегръдка и ще те помоля, когато някога имам нужда....Казах, че съм егоистка, нали?!
Странник, имаш, може би просто понякога е по-добре да помълчим, да си спомним или дори да помечтаем, вместо да си кажем нещо просто така, благодаря!!!
Ей, знаете ли, че сте страхотни?!
-
Точно на тази вълнА съм сега...
Ей, моме, ама как ме разрева само...
Два пъти от сабахлем го чета, и все така... рева...
(((((((((( )))))))))) -
Светле,
това не е разказ, скъпа. Не е проза..
Това е поезия...
Толкова е красиво и вълнуващао.
Думите ти се леят
все едно в мерена реч...
Чувствата ,емоциите, които си изразила..
Може да ти завиди всеки поет -
Мая, бъдете щастливи!!! Поздрави на Фил, целувките лично ще предам!!!
Веси, благодаря ти за поздрава!!!
Селвер, зарадва ме!!!
Благодаря, Роси!!!
Петя, една прегръдка, от тези в които потъваш и светът е друг. Като твоята!!!
Грег, обичам сравненията ти!!!
Юле този филм много ме впечатли и замисли. А колко щастие може да понесе човек?! А колко е нужно?! Дори малко да е, но да е споделено.
Петя!!! -
"Колко щастие може да понесе човек?"
Светле, очарова ме с разказа си!
п.п. А Филмът „Предчувствие”, със Сандра Бълок, наистина е впечатляващ. -
Срахотно е!Поздрави!
-
Како, навлизаш ударно във философските води като крайцер. Приятно съм изненадан. Ще спра да плещя глупости, за да не стана по - смешен от обикновено.
-
Колко щастие може да понесе човек? Та то се побира само в две ръце и е предостатъчно!!!
И искам да бъде без "НО", а дали е възможно...
Ох, разплака ме - признавам си без бой!
И да знаеш, че си те обичам!!!
Много! -
"А нали уж знаем, че няма никакъв път към щастието, а щастието е самият път..."
Силно и истинско!!!Много ми хареса!!!
Поздрав от мен:
http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/14/2SdmOsnVZYY
-
подарих го на ефенди за празника му днес. благодаря ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Тук обичам да се връщам, незнам защо, може би защото и аз бях впечатлена до сълзи от филма.
Сега видях последния ти коментар и си припомних някои истини, за което ти благодаря!