Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава " Тодор и Вунка"
(продължение 1)
На 12 септември 1912 година българското правителство обяви обща мобилизация за Балканската война. И Тодор трябваше да замине на фронта за една година. Но се върна здрав и читав, малко поотслабнал, но все така с палав и шегаджийски дух. Но въпреки това войната и смъртта по фронта белязаха чувствителната му душа и той все повече и по-често започна да закъснява и отсъства от дома. Все по-често се отбиваше в кръчмата и надигаше чашката. И въпреки всичко беше забавна компания, сладкодумник и разказваше много смешки. С войната също успяваше да се майтапи. А и да пее можеше. Та като си пийнеше малко повече, и цели представления правеше. Забавляваше мъжете в кръчмата и те го черпеха. А по пътя за дома пееше на висок глас, та Вунка отдалече познаваше, че си иде. Вкъщи започнаха люти скандали. Тези скандали караха Тодор да пие и да се не прибира още повече и така семейството попадна в омагьосания кръг на неприятностит ...