23.11.2011 г., 22:14 ч.
Причина да остана...
3 мин за четене
Обичах го. Обичах го с цялото си сърце. Той ми дари най-безценното. Той ми даде моя малък личен свят.
Но вместо усмивка, тези мисли ми донесоха сълзи...
Празното легло, работещият телевизор в другата стая, тихият звук от самотата... само това имах. А ми обещаваше толкова много... Обещаваше ми света с очи, строеше за мен замък без стени и с райски градини... Желаеше това, което и аз, дори и повече...
А сега дори не разговаряхме. Всяка дума, която си разменяхме, бе пропита с гняв, разочарование, огорчение и дори злоба. Къде изгубихме любовта и уважението?... Можем ли да се върнем там и да си ги приберем? Сърцето ми бе по-леко без тях... Сякаш нищо не ме задържаше тук, при него...
Нямах сили дори да се свия, да се прегърна и да се успокоя. Седях в празното легло, гледайки студената стена. Сълзите ми сами потекоха по страните ми, разкривайки безсилието ми... Затворих очи в опит да прогоня черните мисли... Но сякаш поканих още.
Заслушах се в спокойното дишане на детето си...
Само тях имах.. ...
Но вместо усмивка, тези мисли ми донесоха сълзи...
Празното легло, работещият телевизор в другата стая, тихият звук от самотата... само това имах. А ми обещаваше толкова много... Обещаваше ми света с очи, строеше за мен замък без стени и с райски градини... Желаеше това, което и аз, дори и повече...
А сега дори не разговаряхме. Всяка дума, която си разменяхме, бе пропита с гняв, разочарование, огорчение и дори злоба. Къде изгубихме любовта и уважението?... Можем ли да се върнем там и да си ги приберем? Сърцето ми бе по-леко без тях... Сякаш нищо не ме задържаше тук, при него...
Нямах сили дори да се свия, да се прегърна и да се успокоя. Седях в празното легло, гледайки студената стена. Сълзите ми сами потекоха по страните ми, разкривайки безсилието ми... Затворих очи в опит да прогоня черните мисли... Но сякаш поканих още.
Заслушах се в спокойното дишане на детето си...
Само тях имах.. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Цвети Димчева Всички права запазени
Предложения
-
-
На юг плажът на Шкорпиловци ставаше по-каменист. В морето, в непосредствена близост до брега, се съз...
-
Черният Кадилак Стивън беше приклекнал и развиваше болта на контакта с отвертка, когато видя как чер...
-
Държах връзка с брат ми и все ми казваше, че е много и все по-зле. Таях надежда – той говореше с мен...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
