Чудно е да окъпеш поглед, рано сутрин в розовата долина на небесната шир. Да зинеш неусетно с уста и да не можеш да се нагледаш на тая хвърковата млечнобяла чета от облаци, накацала около билата на планината. И дали пазеха няколкото параклиса по върховете, вярата на хората, или очите на Бога, никой не знаеше със сигурност. Не знаеше и младият мъж, който вървеше потънал до кръста в тучна трева. Наоколо, накъдето и да погледнеше, кипеше нов живот, летеше на крилата на пъстрокрили птици, жужеше с гласа на насекомите и дъхаше с аромата на цъфнали диви акации, цветя и билки. Рееше се погледа му, надлъж и нашир, закипя кръвта на мъжа, усети как невидимата ръка стиснала шията му бавно отпуска захвата си. Бездумен, като че ли неповярвал в щастието си той въздъхваше тихо, а всъщност му идеше да вика с все сила, да отпусне душа и да екне срещу скалите :" Жив съм! Жив съм! Чуваш ли майко, жив съм!" Внезапно усетил силен импулс се затича и хукна с двете раници на гърба си, стрелна се по пътеката к ...