3.06.2008 г., 15:01 ч.

Причини за живот 

  Проза
1148 0 3
Тръгвам... Незнайно накъде... И вървя, само напред, без да се обръщам, без да се замислям за отминали моменти... Ако затворя очи, ще чуя старите дървета наоколо да шепнат приказки за малките неща от живота. Поглеждам небето, а там облаците изрисуват всичко, което то е видяло. А в шума на морските вълни различавам една от онези песни за моментите, в които разбираш кой си всъщност. И вървя, и вървя... Хората минават покрай мен и не ме забелязват. Но аз чета мислите им като отворена книга... те се питат какво би било да бъдат някой друг. Продължавам
напред... Вятърът носи аромата на екзотичните цветя от замръзналите пустини. Дъждът влива в мен живота на душите, останали в простора на времето. Спирам дъха си, ЗА ДА се почувствам отново жива.
Да бъда себе си сред целия този фалш - това е идеалът, даващ ми причини за живот.

© В.К Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се,че ти е харесало...Малко добавих мои идеи,дано да нямаш нищо против. ама да знаеш,целта ми не беше хората да почнат да гласуват за него,а просто да прозвучи по-добре като цяло - за мен,за теб и т.н.
  • аз всъщност не съм изненадана, че никой не е гласувал, защото и аз не го харесвам особено, но искам да ти чуя мнението.
  • Ей,искаш ли да знаеш защо никой не е гласувал още за това,или да не ти досаждам?
Предложения
: ??:??