Приказка за най-хитрият и най-умният Петър
Живял някога един мъж, който се отличавал с изключителна хитрост, мъдрост и находчивост и всички го наричали Хитър Петър. Кога е живял ли? Трудно е да ви отговоря, но мисля, че той и сега е сред нас.
Има внук на десетина години, който обича да остроумничи, да хитрува и да се състезава с прочутия си дядо. Почти всеки ден малкият Петър пристига с гръм и трясък да съобщи новините от училище и от къщи. Но днес имаше извънредна новина – искаше да покаже на дядо си телефона, който му бяха купили, и гореше от желание да играят двамата на въпроси и отговори. Беше сигурен, че ще спечели с помощта на умното устройство в ръцете си.
Дядото великодушно се съгласи, сигурен, че ще сложи наежения внук в малкото си джобче.
– Ще трябва и ти, като загубиш, да влезеш в джобчето на ризата ми, колкото и невъзможно да ти се струва! Не се чуди как ще стане, дядо, аз си имам помощник и за най-невероятните неща!
– Хай, момче, я не ме премятай! Никой не виждам зад гърба ти, този твой помощник невидим ли е? Кажи ми името му поне!
– Да, наистина е невидим, но си има име. Той се казва Изкуствен Интелект.
Хитър Петър го погледна развеселено. Досещаше се, че отговорите на всички въпроси се намират бързо и лесно с помощта на модерния телефон в ръцете на внука му.
– Хайде, дядо, първо ти ме попитай нещо?
– Аз ли съм? Добре тогава. Я ми кажи как ще си хапнеш от печените кебапчета, ако нямаш пари да си купиш?
– В приказката за теб го пише! Ще сложа един комат над парата, докато се пекат и после сладко ще си го изям.
– Всички приказки за мен ли си чел, момчето ми?
– Няма да те лъжа, някои са ми още непознати, но компютърът и телефонът ми ги съхраняват, заедно с поуките от тях. Време е за моя въпрос, който ще бъде извън приказките. Ще те попитам коя птица е с най-голям размах на крилете си, дядо?
– Е, па чудя се, ти знаеш ли?
– Разбира се! Вчера телефонът ми даде отговора: Това е Странстващият албатрос, който с разтворени криле достига 3 метра.
– Не успях да отговоря на първия от въпросите, но сега истински ще те затрудня. Я ми кажи, Петърчо, колко крака имат октоподите, дядовото?
– Е-хе! И това го знам! Изкуственият интелект ми помага да намеря бързо всичко, но въпросът ти не е зададен правилно! – апострофира го малкият многознайник и продължи. – Октоподът има 6 ръце и 2 крака, а ти очакваше да ти кажа, че краката му са осем.
– Какво е това чудо невиждано, вече си станал цял професор! До сега съм мислил, че те са хората с най-големи знания, но този твой невидим приятел, който те е научил на толкова неща, иска да ме опровергае!
– Наистина ми е приятел, но не само на мен, дядо, а на цялото човечество. Той е способен да изпълнява задачи, които изискват мислене, да обобщава данни, да прогнозира бъдещото развитие и е вече верен помощник дори на хирурзите! Моят следващ въпрос е: Можеш ли да ми кажеш каква е цената на един космически костюм?
– Май и тук ме хвана натясно, Петърчо, признавам си, но ще се опитам да запомня отговора, след като го науча от теб.
– Струва 12 милиона долара, дядо!
– Та аз дори не мога да си представя толкова пари на един куп! Но ти не ми се пъчи, момче! Ето ти един труден въпрос. Едва ли ще ми отговориш коя е най-голямата пустиня на земята.
– Съмняваш ли се? Това е Сахара и дори ще ти кажа, че тя заема 30 процента от площта на Африка. От запад на изток достига до цели 5500 км., а от север на юг до 2000! И, понеже сега отново аз ще задавам въпрос, ще те попитам нещо съвсем различно: Можеш ли, ако се снимаш, да направиш така, че да изглеждаш по-млад и дори снимката да ти проговори точно с твоя глас?
– Тук вече си измисляш, Петърчо! Те това са невъзможни неща, какъв очакваш да бъде отговорът ми?
– Ех, дядо, не си ли чувал, че това вече е възможно? Ей сега ще ти го демонстрирам. Я изправи малко гърба, усмихни се, снимам те.
Момчето продължи да се занимава с току-що направената снимка на телефона си и след малко му я показа. От нея го гледаше един много по-млад и по-хубав човек.
– Не мога да си кривя душата, това наистина съм аз, но в годините, когато се ожених за баба ти! Как стават тези невероятни неща, трудно мога да си представя! А уж бях най-умният и най-хитрият от всички, според многото приказки, в които се разказва за мен... – засмя се дяволито той.
– В такъв случай, признаваш ли се за победен, дядо? Искам на глас да кажеш, че аз съм победителят.
– Ама как така, бива ли такова нещо? Мъжът, когото всички са обявили за най-хитър, да снеме сам пред лицето на всички дадената му от хората титла!
– Измислих нещо, което ще те улесни! – въодушевено му каза внукът и се вторачи отново в телефона си.
Старецът продължи да следи всяко негово действие с поглед на човек, който за нищо на света не иска да отстъпи званието си. Малкият му внук сякаш беше магьосник и той изпита гордост, че момчето е издънка от родовото дърво на Хитър Петър. През това време Петърчо отново използва телефона и показа на дядо си още веднъж снимката. Едновременно с това, се чу глас:
– Признавам се за победен, но не и за надхитрен!
Хитър Петър остана учуден, но се усмихна с видимо доволство. А Петърчо му смигна победоносно и пъхна снимката на именития си дядо в малкото джобче на ризата си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ