laVerde (Мартина)
22 162
14.01.2007 г., 5:38 ч.

Приказка за пеперудата 

  Проза
2918 0 11
1 мин за четене
 Летяла пеперудата из въздуха. Изведнъж се смрачило и завалял дъжд. Пеперудата се впуснала като луда да се скрие от дъжда.
 - Ела да се скриеш в паяжината ми. - казал паякът, щом я видял.
Без да се замисли и за миг, пеперудата полетяла към паяжината и се оплела в нея.
 - Не се бой. Нищо няма да ти сторя. - спокойно казал паякът на уплашената пеперуда - Ще те пусна, щом спре дъжда. Нека само да ти се порадвам, колко хубави са цветовете ти!
 Минавали дни, а дъждът не спирал. Веднъж паякът казал:
 - Дано никога не дойде слънчевият ден, в който трябва да те пусна. Моля те, остани в моята паяжина, толкова по-хубаво е с теб, с твоите необикновени цветове! Тук ще бъдеш щастлива.
 - Не мога да остана. Аз искам да летя и не мога да живея, оплетена в паяжина. Пусни ме!
 Паякът тъжно въздъхнал:
 - Ако те пусна, дъждът ще измокри крилата ти, ще паднеш на земята и ще се удавиш. Не мога да те пусна.
 Така продължавали да се нижат дъждовните дни. Всеки ден паякът се наслаждавал на пеперудата, говорил й, а тя го слушала мълчаливо. Всяка нощ пеперудата пърхала с крила и се опитвала да се освободи. И от пърхането красивият прашец опадал от  крилата й и полепнал по паяжината, която засветила в чудни цветове. Паякът дори не виждал това:
 - Дано никога не дойде слънчевият ден, в който трябва да те пусна. Моля те, остани в моята паяжина, толкова по-хубаво е с теб, с твоите необикновени цветове! Тук ще бъдеш щастлива. - все казвал той.
 Една сутрин спрял дъждът и изгряло слънце.
 - Ще останеш ли? - попитал паякът.
Пеперудата отдавна вече не искала да лети и не пърхала нощем с крила.
 - Ще остана. - тихо казала тя.

© Мартина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Някъде бях чел, че много често жертвите се влюбвали в похитителя.
  • Благодаря! Много!
  • Красиво в своята трагедия!
  • " - Ще остана. - тихо казала тя. " - Да! Никой не подозира кое чувство ще го доведе до гибелта! До Ада! Прекрасно пишеш! Радвам се, че мога да те чета!
  • Разказът е много истински!
  • Хубава приказка с тъжен край!
  • ДАНО СКОРО НЕ ВАЛИ!
  • Една история, изживяна до край... Само този, който е изживял нещо подобно би могъл да я оцени истински! Само човек, който познава авторката, би разбрал, колко е трудно да изречеш неизречимото!!! Само напред, приятелко!!!
  • Хареса ми много

    Поздравявам те!
  • Изключително е!
    В крайна сметка,когато прекалено много време си бил затворник,накрая губиш желание да се освободиш..
    Наистина едно ужасно примирение..или страх!
    Страхотен разказ!
    6!
  • Браво!
Предложения
: ??:??