Приказка за пеперудата
1 min reading
Летяла пеперудата из въздуха. Изведнъж се смрачило и завалял дъжд. Пеперудата се впуснала като луда да се скрие от дъжда.
- Ела да се скриеш в паяжината ми. - казал паякът, щом я видял.
Без да се замисли и за миг, пеперудата полетяла към паяжината и се оплела в нея.
- Не се бой. Нищо няма да ти сторя. - спокойно казал паякът на уплашената пеперуда - Ще те пусна, щом спре дъжда. Нека само да ти се порадвам, колко хубави са цветовете ти!
Минавали дни, а дъждът не спирал. Веднъж паякът казал:
- Дано никога не дойде слънчевият ден, в който трябва да те пусна. Моля те, остани в моята паяжина, толкова по-хубаво е с теб, с твоите необикновени цветове! Тук ще бъдеш щастлива.
- Не мога да остана. Аз искам да летя и не мога да живея, оплетена в паяжина. Пусни ме!
Паякът тъжно въздъхнал:
- Ако те пусна, дъждът ще измокри крилата ти, ще паднеш на земята и ще се удавиш. Не мога да те пусна.
Така продължавали да се нижат дъждовните дни. Всеки ден паякът се наслаждавал на пеперудата, говорил й, а тя го слушала мълчаливо. Всяка нощ пеперудата пърхала с крила и се опитвала да се освободи. И от пърхането красивият прашец опадал от крилата й и полепнал по паяжината, която засветила в чудни цветове. Паякът дори не виждал това:
- Дано никога не дойде слънчевият ден, в който трябва да те пусна. Моля те, остани в моята паяжина, толкова по-хубаво е с теб, с твоите необикновени цветове! Тук ще бъдеш щастлива. - все казвал той.
Една сутрин спрял дъждът и изгряло слънце.
- Ще останеш ли? - попитал паякът.
Пеперудата отдавна вече не искала да лети и не пърхала нощем с крила.
- Ще остана. - тихо казала тя.
- Ела да се скриеш в паяжината ми. - казал паякът, щом я видял.
Без да се замисли и за миг, пеперудата полетяла към паяжината и се оплела в нея.
- Не се бой. Нищо няма да ти сторя. - спокойно казал паякът на уплашената пеперуда - Ще те пусна, щом спре дъжда. Нека само да ти се порадвам, колко хубави са цветовете ти!
Минавали дни, а дъждът не спирал. Веднъж паякът казал:
- Дано никога не дойде слънчевият ден, в който трябва да те пусна. Моля те, остани в моята паяжина, толкова по-хубаво е с теб, с твоите необикновени цветове! Тук ще бъдеш щастлива.
- Не мога да остана. Аз искам да летя и не мога да живея, оплетена в паяжина. Пусни ме!
Паякът тъжно въздъхнал:
- Ако те пусна, дъждът ще измокри крилата ти, ще паднеш на земята и ще се удавиш. Не мога да те пусна.
Така продължавали да се нижат дъждовните дни. Всеки ден паякът се наслаждавал на пеперудата, говорил й, а тя го слушала мълчаливо. Всяка нощ пеперудата пърхала с крила и се опитвала да се освободи. И от пърхането красивият прашец опадал от крилата й и полепнал по паяжината, която засветила в чудни цветове. Паякът дори не виждал това:
- Дано никога не дойде слънчевият ден, в който трябва да те пусна. Моля те, остани в моята паяжина, толкова по-хубаво е с теб, с твоите необикновени цветове! Тук ще бъдеш щастлива. - все казвал той.
Една сутрин спрял дъждът и изгряло слънце.
- Ще останеш ли? - попитал паякът.
Пеперудата отдавна вече не искала да лети и не пърхала нощем с крила.
- Ще остана. - тихо казала тя.
© Мартина All rights reserved.
