8.12.2018 г., 15:50 ч.

 Приказки за лека нощ- 2 приказка 

  Проза » Приказки и произведения за деца
1892 0 2
Произведение от няколко части « към първа част
5 мин за четене

Ден втори от престоя на Мими в болницата.

Лекари и сестри се суетяха цял ден край нея. Бяха забелязали нейното странно подобрение и не можеха да установят от къде идва то. Пускаха ѝ изследване след изследване, мериха ѝ кръвното, температурата и какво ли още не. Така не установиха на какво се дължи това, но, Мими знаеше. Та нали беше видяла тайнствения залез в страната на сънищата – залеза, който лекува мъка и печал, който лекува и най-страшните болести. И най-вече, ти показва пътя, верния път, по който да вървиш. Тя само тайнствено се усмихваше на суетенето около нея, стискаше в юмручето си вълшебното лековито цвете – подарено ѝ от самотната вещица и чакаше да дойде отново вечерта. Чакаше да дойде онази привечерна тишина, в която мирът и спокойствието ще имат своя превес. Тогава, Мими знаеше, че тя пак ще дойде. Тя ще дойде – нейната фея на сънищата и ще я отведе в нова приказка. 

И ето денят вече клонеше към своят край. Суетенето в болницата престана. Мими беше в очакване. Тя знаеше, че феята, нейната фея на сънищата скоро ще дойде и ще я поведе към нова приказка. И този момент настъпи. И ето я и нея- носеща се в пространството, обвита в бледолилавата си мъгла. Дойде при Мими, погали я нежно и приседна до нея, на леглото й.

– Здравей, моя прекрасна фейо! Чаках те цял ден да дойдеш и да ме отведеш пак там, в страната на сънищата. Къде ще ме отведеш днес?

Феята се усмихна благо. Тя знаеше за нетърпението на Мими, та нали бе фея. И кой ако не една фея ще знае най-добре това.  

– Ти ме попита, Мими, как съм се появила аз. Днес ще те отведа в тази приказка – приказката за моето създаване.

 

  • Приказка втора или приказка за момчето, което създаде феята на сънищата
  • Имало едно време едно момиченце.
  • Но, почакай ти ми каза, че приказката ще бъде за момчето, което те е създало! Какво е това момиченце? – феята се усмихна.
  • Това момиченце съм аз. Аз първа съм се появила в тази приказка. Слушай!
  •  
  • Имало едно време едно момиченце. То било много странно дете. Живеело в свой собствен свят. Свят измислен от самото него. То много обичало вълшебните приказки. Обичало да чете и препрочита тези приказки, защото те го водели в един по-добър свят. Свят, в който доброто винаги побеждавало.
  • А, ето го и момчето. То живеело доста далеч от там, където живеело момичето. Било доста палаво дете. С приятелите си често правели пакости, но това е типично за момчетата. Нали?
  • Това момче имало високо чувство за справедливост. Обичало много животните. То било боец. Мечтаело да се бори за доброто. Да наказва лошите. Да помага на слабите. Било много отговорно. Имено това го направило пазител. Момчето живеело в една висока кула и имало златна каляска без коне. Някога имало сребърна. Но сега я заменило със златна по независещи от него обстоятелства.
  • Ще ме заведеш ли при момчето, фейо? Къде живее то?
  • Момчето ли? Момчето живее в непрестъпна кула, пазена от три- глава ламя, за това не можем да отидем при момчето. Мога да те заведа само до кулата, за да я видиш.
  •  А, как момчето създало феята на сънищата, тоест теб?
  • Тук нещата се преплитат и стават доста сложни. Но, такъв е животът. Не всичко в този живот е лесно! Слушай!
  •  
  • Когато е писано нещо да се случи, то винаги се случва и става така, че това те променя за добро или за лошо, но по- добре е да е за добро. Именно така става и в този приказка. В тази приказка, в която едно момче ме създаде. Писано е да стане и се случи, въпреки далечното разстояние, въпреки разликите във времето - момчето и момичето се срещнаха. Първо момичето позна момчето, още от първият път, в който го видя тя го позна, тя разбра, че това е той, че това е момчето, което ще промени света й. 
  • А, момчето? Как беше при него? И при него ли беше от първия поглед?
  • За него не знам – той така и не сподели това.
  • А, как те създаде? Как се случи това?
  •  
  •  Феята продължи да разказва.
  • Момичето много обичаше залезите, така както малкият принц ги  обича… Но, стоп! Малкият принц е от друга приказка. Тази приказка момичето много обичаше, но време беше да напише своя приказка.
  • И така, момичето и момчето се срещнаха. Обичаха да разговарят дълго, дълго. В един от тези разговори момичето разказа на момчето за своят приказен сън, който бе сънувала много отдавна, но който бе оставил траен отпечатък в паметта й.
  • И какъв беше този сън?
  • Този сън ли?
  • Момичето сънувало, че е от друга планета. Че е дошло тук на земята със специална мисия. Но мисията му вече бе изтекла и му бе даден знак, че трябва да напусне земята.
  • А, какъв беше знака?
  • Знака ли? Мистериозен залез, в който съобщението беше закодирано.
  • И после, какво се случи после?
  • Момичето просто полетя, хей така без нищо. Напусна земята, напусна слънчевата система и долетя до друга звезда около, която кръжаха само три планети. Момичето тъкмо щеше да кацне на една от планетите и се събуди.
  • Именно този сън, момичето разказа на момчето. То я слушаше толкова внимателно, а накрая възкликна – „Като фея, като фея…Полетяла си като фея!“
  • Така бях създадена аз – феята на сънищата, а онази далечна планета, при онази далечна звезда е моята планета – Планетата на сънищата.
  • А, момчето и момичето какво стана с тях?
  • Те ли? Те се промениха. Не може да не те промени, нещо което е писано да те промени – събитие, случка, случайна среща с човек, който променя цялото ти възприятие за света – открива ти нови хоризонти, създава за теб нов различен свят. А, сега е време да заспиваш, Мими! Лека нощ! Спи спокойно, защото утре те чака нов ден и ново начало, а и нова приказка. Феята погали детето по косата, оправи му завивката, изчака да притвори очи и да заспи и отлетя, обвита в бледолилавата си мъгла, там на нейната си планета, на планетата на сънищата.

» следваща част...

© МД Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за милите думи!
  • Мариелка, много ми хареса написаното. Нежност и обич към детският свят струи от редовете ти. Благодаря !
Предложения
: ??:??