Приказките на баща ми 5
1.5K
0
3
1 мин за четене
ОБИЧАЙ
Имаше обичай в селото. За да се ожени един момък за някоя мома, трябваше да даде пари на баща й, т. е. да я откупи. Но момъкът, за когото става дума, смятал, че този обичай е отживелица. Той смятал, че е достатъчно двамата млади да се обичат, за да се оженят. За всеки случай, предупредил момата, че ще отиде да я поиска за жена, но няма да даде пари за да я откупи. Не бил беден, но смятал, че според този обичай на жената се гледало като на стока. Бащата я продава, а момчето я купува.
Момичето обяснило на баща си, че нейното момче ще идва да я иска за жена и че то не иска да спази този глупав обичай.
- Не! Аз имам само една дъщеря и няма да отстъпя, такъв е обичаят. Държа да се спази.
Опитала се тя да обясни, че времената сега са други и че този обичай е глупав и трябва да отпадне.
- Не! Аз думата си на две няма да сторя. Всичко трябва да стане както си му е редът.
Вечерта момъкът посетил семейството на момата, за да иска ръката й. И стигнали до момента, когато момъкът трябвало да откупи момата. Заинатили се и двамата. Всеки държал на своето
- Аз пари няма да дам. - казвал момъкът.
- Тогава аз пък няма да ти дам дъщеря си.
Дълго продължил спорът. Никой не отстъпвал. Опитала се майката да омекоти нещата.
- Ама, нали се обичат бе, мъжо.
- Ти да мълчиш, нямаш думата.
- Тогава аз се отказвам да се оженя за дъщеря ти. - казал момъкът и напуснал къщата.
Момата се засрамила и притеснила. Толкова тежко изживяла случилото се, че на сутринта я намерили мъртва в леглото й.
Тук разказът на баща ми свършваше. Ние всички мълчахме като попарени.
Имаше обичай в селото. За да се ожени един момък за някоя мома, трябваше да даде пари на баща й, т. е. да я откупи. Но момъкът, за когото става дума, смятал, че този обичай е отживелица. Той смятал, че е достатъчно двамата млади да се обичат, за да се оженят. За всеки случай, предупредил момата, че ще отиде да я поиска за жена, но няма да даде пари за да я откупи. Не бил беден, но смятал, че според този обичай на жената се гледало като на стока. Бащата я продава, а момчето я купува.
Момичето обяснило на баща си, че нейното момче ще идва да я иска за жена и че то не иска да спази този глупав обичай.
- Не! Аз имам само една дъщеря и няма да отстъпя, такъв е обичаят. Държа да се спази.
Опитала се тя да обясни, че времената сега са други и че този обичай е глупав и трябва да отпадне.
- Не! Аз думата си на две няма да сторя. Всичко трябва да стане както си му е редът.
Вечерта момъкът посетил семейството на момата, за да иска ръката й. И стигнали до момента, когато момъкът трябвало да откупи момата. Заинатили се и двамата. Всеки държал на своето
- Аз пари няма да дам. - казвал момъкът.
- Тогава аз пък няма да ти дам дъщеря си.
Дълго продължил спорът. Никой не отстъпвал. Опитала се майката да омекоти нещата.
- Ама, нали се обичат бе, мъжо.
- Ти да мълчиш, нямаш думата.
- Тогава аз се отказвам да се оженя за дъщеря ти. - казал момъкът и напуснал къщата.
Момата се засрамила и притеснила. Толкова тежко изживяла случилото се, че на сутринта я намерили мъртва в леглото й.
Тук разказът на баща ми свършваше. Ние всички мълчахме като попарени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Димова Всички права запазени
