Примката на кабела
Дъждът не спираше да вали. Заваля още като тръгваха за летището. Беше мрачно. Тягостно време. Вън и вътре в Галя. От време на време се прокрадваше някой самотен слънчев лъч между облаците. И на лицето й. Пристигнаха. На мястото, наречено Терминал 2, чиито две очи винаги плачеха. Едното от мъка със заминаващите, другото от радост с пристигащите.
Галя се насочи към входа за заминаващи.
Душата й се разцепи на две…
Самолетът излетя. Издигна се бързо на високо и се скри в облаците. Тук вече можеше да плаче. Облаците криеха всичко. Вече можеше да пусне на воля болката в гърдите и спотаения страх. Разплака се… отначало хлипайки, после се затресе от неудържим плач. В очите й имаше ужас. Къде бе тръгнала? Защо бе тръгнала? Защо тя? Как можа да тръгне? Сълзите я давеха...
Някой до нея й подаде салфетка. Беше възрастна жена. На около 70 години. С бяла коса падаща на леки вълни около бледото й лице, по меките черти на което времето беше оставило следите си. Очите й - големи, кра ...