Стийв

          Преди три месеца трябваше от медията да се направи разследване на няколко смъртни случаи в известна клиника, но удряхме на камък. Ходиха няколко колеги, но не можаха нищо да изкопчат. Персоналът  или  упорито мълчеше  или ласкаво се изказваха за своите хирурзи и ги величаеха.

    Разбирах, че са наплашени и никой не смее да каже истината.

   Тогава и аз реших  да се поразровя.  Взех няколко интервюта, но всичко ми намирисваше на голям фалш. 

    Повъртях се няколко дни из клиниката, вече се чудех какво да правя, когато се запознах в кафето със Саманта. Тя беше операционна сестра на един от професорите  и след като се огледа предпазливо, ми прошепна да се видим надвечер на друго място.

   Чаках я. Тя закъсня, но пристигна.

     Саманта ми отговори на всички въпроси и ми разкри истината за случаите. Беше много честна и пряма. Аз естествено обещах да не споменавам името  в статията, защото щеше да ѝ навредя. И спазих уговорката.

       Когато привърших със записките, се вгледах в нежното смугло лице. Очите ѝ бяха тъмни и изразителни, а ситни, лъскави къдрици се спускаха по раменете ѝ като водопад. Беше много чаровна.

     Искаше ми се да протегна ръка и да докосна тази кадифена кожа. И го направих.

      Бяхме в едно полутъмно сепаре. Още в бара се наведох и целунах устните ѝ. Лека, сладка целувка. Беше някакъв импулс. Любопитен бях да опитам тези сочни устни. Тя беше сладка  като плод.

   После продължихме в един хотел. Притискахме се още в асансьора, нетърпеливи  и любопитни. Зарових  лице в деколтето ѝ, исках да я обладая на мига…

      Саманта е много стройна и грациозна. Като африканска антилопа от долината на Замбези… Дълги  бедра, горещи като пясъците на Сахара, които сякаш подканят да ги милваш;  едри  гърди, които искат безброй целувки…

 Боже, какви сравнения ми идват на ум… хахааа…

   Разхвърляхме дрехите бързи и преливащи от желание. Сплетохме тела в огнена страст  и  се любихме… Показа ми някои неща, за които не съм си и помислил…

   Дълго лежахме във ваната, пръскайки пяна по телата си, смеехме се лудо...

  След няколко часа любов, всеки си тръгна.

  Целунах я за последно.

    Кой знае кога пак  ще я имам...

   Тогава нещо ме жегна под лъжичката. Не исках да отива при съпруга си. Май ревнувах .

 Вече знаех какво е страст. Страст, която те подлудява... Бяхме страхотни, точно един за друг.

  Честно да си кажа, бях изненадан от такава емоция.

   Саманта е омъжена и има две деца. Тя е около четирдесетте и  е  с пет години повече от мен, но това не пречи  да  я желая. Нямаме изисквания един към друг. Това е  о кей, защото никой не иска да се бърка в живота на другия. Просто среща с много еротика.

  Когато разбрах, че Лиди ще заминава за Чикаго на конференция, аз веднага  се  свързах със Саманта  и се разбрахме да се видим. Бях луднал от желание по нея. Чаках я  и надничах през прозореца. Тя пристигна, и аз отмалял и оглупял,  я взех в мечешка прегръдка. Как ухае! На  свежа пролет, на знойно лято, на  спокойна есен, на свежа зима...

    Май съм влюбен в нея. Или по-точно обсебен...

   Но е невъзможно да продължи...

   Поне аз изпитвам вина.

   Не съм такъв изпечен в лъжите...

   Лидия ще ме разнище ако не се спра!

           Пихме вино, галехме се, целувахме се... Захвърлихме всички дрехи  по стълбите и аз я понесох към спалнята.   Беше като вихър  и ме разби на хиляди флуиди. Направихме го няколко пъти. Беше фантастично.

    После мълчаливо си лежахме и се унасяхме...Държах я здраво в ръцете си... а тя беше сладка като мед... бях мечок, който няма насищане...

    Сега тя си тръгна и аз съм сам. Много ми е празно. 

    Чувствам се и  много объркан, защото е подло  да вкарам любовницата си в семейното гнездо. Не съм такъв човек, но сгафих…

     Някакви  мисли ми се въртят в главата  в пълен хаос… Харесвам  и обичам Лиди, но сексът със Сам е страхотен. Толкова чувствен, толкова… едновременно нежен и силен… нямам думи да го изразя. Тялото, душата и цялата Саманта ме зашеметяват… Като наркотик е, от който искам още и още…

   Раздвоен съм. Не мога да продължавам така.

    Става опасно с това изкушение… Трябва да сложа точка… Става ми чоглаво... лъжа Лиди... Гадно е... Трябва да се поправя...

  Лиди и аз мислехме вече за дете. И не трябва да я разочаровам. Ще бъде подло от моя страна. 

    Звъннах в хотела, но Лиди беше излязла  за конференцията.

     Исках да чуя гласа ѝ, но телефонът ѝ беше изключен. Май по-добре е така. Имам да мисля  много тези дни…

     И да скъсам със Саманта.

     Няма да имам куража да се изправя срещу нея.

     Един  есемес ще свърши рабата. Сбогом красавице…

 ……………………………………………………

    Виктор ме целуна и аз останах много изненадана. Миришеше на мъжки автършейв. Ръцете му бяха опитни. Целувката му беше напориста и  силна. Спусна устни по лицето ми, по шията…

   Отдръпнах се като опарена, защото ми хареса.

    Без да кажа и дума му посочих вратата.

    Той се усмихна нахално и излезе…

   Продължава…