Сетивност...
Мисъл...
Буден съм.
Но очите си не бързам да отворя. Стаил дъха си, те докосвам сгушена на рамото ми, истинска и топла. Усещане, получено и споделено. От слепотата на нощта проглеждам. Срамежлива, че ни вижда зад пердето с потръпващия хлад, зората нежносиня иде. От червеното в косата ти сумракът топло свети. Безкрайно дълго чаках в прегръдката ми всяка сутрин тихо и любовно да се будиш. А аз да се оглеждам в очите ти. Тъй дълго липсваше ми изтръпването на ръката, с която съм те гушнал. Но не помръдвам. Господи...! Как без тази красота досега живях? Бях забравил как е хубаво да си желан... И да желаеш. Бях забравил с обич да докосвам и обичан да се чувствам. Целувам те... В мене сънено се галиш... Пробуждаш се и нещо мило ми говориш. Тихичко прошепвам - обич моя! А твоето: "Обичам те!" в сърцето си завинаги заключвам. Миг от многото прекрасни! И нямам прилагателно за теб! Коя си ти? Каква е твоята магия, която кара ме да търся в теб и преоткривам женската ти същност. Непрек ...